До лазарета достигна, макар и приглушен, явен тътен от взрив, който разклати пода под краката на Андра и Давид, които бяха прекарали последната минута в болезнено мълчание.
– Какво става? – прошепна на себе си Давид и рязко скочи от мястото си, за да се въплъти в ролята си на командир, която все още овладяваше.
Отговорът на въпроса му не закъсня и дойде от системата за известяване, която се включи в режим на тревога. Прозвучалата оглушителна сирена се разнесе из целия кораб с предупредителен вой за настъпила авария и подкана за незабавно взимане на мерки за овладяване на положението. Това не представляваше учение за проверка на нивото на подготовка на екипажа. Последното беше приключило преди броени дни, а Давид беше издал заповед за следващо провеждане на такова чак след месец. Това можеше да значи само едно – това не беше учение, а реална заплаха.
Кръвта на Давид се смрази. Поиска му се да запази самообладание, но връхлетялата го паника относно пълното му неведение в ситуацията и липсата на опит го накара да замръзне на едно място.
– Засечен взрив в южното крило на кораба. Корпусът на камерата за космически отпадъци е пробит. Започва временен процес на разхерметизация. Моля, евакуирайте се в безопасните зони, намиращи се далеч от мястото на експлозията до възстановяване на нормалните нива на херметичност. Следвайте установените правила и се доверявайте на преценката на вашия командир.
Механичният глас, съобщаващ кратко и монотонно за станалото по протежението на целия кораб, за да достигне до възможно най-много хора, звучеше някак не намясто на фона на настоятелните сирени, поради които десетки търчаха по коридорите. Това, което беше още по-абсурдно обаче, беше фактът, че Давид беше застанал като закован по средата на медицинското крило и се опитваше да нормализира дишането си. От него се очакваше да дава заповеди на останалите, да им казва какво да правят. Как трябваше да се случи обаче, като той самият изглеждаше така сякаш имаше нужда от това някой друг да го поведе за ръчичка и да го посъветва?
Не по-малко объркана беше и самата Андра, чиито крайници автоматично бяха освободени от железните рингове в мига, в който алармата се беше задействала. Беше забравила, че по време на авария, за да се случи евакуацията колкото е възможно най-експедитивно, специалният режим отключваше заключващите механизми на всички равнища. Тялото ѝ се беше схванало, но за сметка на това пък адреналинът ѝ изневиделица се беше повишил с достигането на сирената до слуха ѝ. Ако все още се намираше в позицията на командир, щеше мигновено да се заеме с раздаването на команди и запознаване с инцидента, но в момента не това я интересуваше. Първата и единствена мисъл, която се прокрадна в главата ѝ, беше да се възползва от ситуацията и да направи всичко възможно да се откъсне от чуждите лапи.
أنت تقرأ
Космически ангел
الخيال العلميПокоряването на космоса винаги е представлявало една от основните амбиции на човечеството. След колонизирането на всички планети от Слънчевата система, всички погледи вече са насочени към онова, което се крие отвъд границите на познатия ни до момент...
