– Сигурна съм, че имате много въпроси, командир Коар, и ще се постаря да отговоря за всеки един от тях.
Андра обаче изпитваше огромна трудност да се концентрира върху диалога, който Молейн се опитваше да води с нея. Вниманието ѝ беше изцяло погълнато от шоколадовата бисквитка в едната ѝ ръка и портокаловия сок в другата. Беше забравила какво е усещането да слагаш нещо в устата си, което да има вкус на нещо. Разбира се, вакуумираната космическа храна, с която совалката беше снабдена, не можеше да се сравнява по качества с тази, която се готвеше на място в космическия кораб за екипажа, но въпреки това караше сърцето и най-вече стомаха на Андра да ликува.
По дании, кото беше запомнила още по време на командването си, совалката разполагаше в склада с количество храна и напитки, достатъчни за поне година, но при строго определен контрол на хранене, изключващ излишното разхищение. Като се имаше предвид обаче, че Андра и Лита бяха прекарали предостатъчни време без нужните за телата им протеини, мазнини, въглехидрати и витамини, Молейн им беше позволила като за начало да се насладят на една по-обилна дажба, за да възвърнат енергията си.
– По-добре започни да разказваш направо – обади се най-невъзмутимо Лита от седалката си, където се беше свила и се опитваше да побере в устата си отрязано парче салам с големината на собственото ѝ лице.
След като първоначално беше изкарала от себе си всичката смляна и несмляна храна от червата си, включително и стомашните си сокове, по време на излитането, внезапно нептунианката се беше почувствала по-добре. Космическата болест внезапно беше поутихнала. Андра ѝ беше споделила, че причината най-вероятно се крие в нивото на изкуствена гравитация, тъй като в совалката то се доближава много повече до характерните стойности, отколкото това на косвическия кораб. Очаквано, Лита беше изразила възмущението си относно този вид „издевателство над хората", както се беше изказала, но с вдигане на рамене Андра нямаше с какво да се защити. Всичко се свеждаше по предпочитания, а тези на екипажа от космическия кораб за експедицията включваха по-слаба гравитация.
– Нямаш си и на идея с какво нетърпение Андра очакваше този миг на истината – продължи да говори с премляскване, без изобщо да се церемони дори за минимални обноски. Не виждаше особено голям смисъл от тях, а и като се замислеше, никой не я беше научил да ги прилага като цяло. – Чак ми наду главата.
YOU ARE READING
Космически ангел
Science FictionПокоряването на космоса винаги е представлявало една от основните амбиции на човечеството. След колонизирането на всички планети от Слънчевата система, всички погледи вече са насочени към онова, което се крие отвъд границите на познатия ни до момент...
