02:26
Спирам филма.
- Щеше да е толкова романтично, ние, двамата, на замръзналия плаж. - казвам тихо, обеъщайки се към Стефан
- Може да отидем някой път.
- Не обичам да ходя на плаж. Искам през зимата.
- Така да бъде. Ще те заведа, където кажеш. - усмихва се.
- Но мислиш ли, че ще е романтично? Искаш ли да дойдеш?
- Разбира се, Анди. С теб всичко е романтично, но това наистина ще бъде. Толкова е красиво, начина, по който всичко е нюанси на синьото. Като от приказка. Като бях малък, мама ми четеше приказки. Понякога ми липсва, все още. - поглежда надолу.
- Аз мога да ти чета приказки. - усмихвам се нагло.
- Сега звучиш като Фройд
- Шшш, хайде да гледаме. - отново пускам филма.
4:19
Спирам филма.
- Толкова са сладки. Това сме ние.
- Да.
7:54
Спирам филма.
"I don't wanna be nice, I don't wanna be it, and I don't want anyone to be it at me."
- Това е много хубав цитат. Бих си го татуирала.
- Винаги ли спираш филмите толкова често? - поглежда ме намусено.
- Само с теб. Искам да си говорим.
- Нямам против, просто питах. Та, цитат значи? Мислиш ли го? Това, което каза.
- От части. Аз съм "nice", I strive to be it but I don't want anyone to think of me like that, like, like it's my only good quality. Nice can be an insult, you know? You don't wanna be *just* nice. - впускам се в тиради.
- Като малък мислех, че съм мил, защото съм слаб. Сега осъзнавам, че ми харесва да съм мил, сега имам, ъм, избор?
- Тогава защо си нямал избор?
- Сложно е. Някой път ще ти разкажа. Но и като цяло, като малък бях много затворен. Някой да ми каже нещо и веднага се изчервявах. - гласът му е равен, почти монотонен.
- Аз бях същата. Всъщност, не, мен животът ме счупи. Хайде да гледаме филма.
9:48
Стефан спира филма.
- Видя ли това? - обръща се към мен и посочва към екрана на лаптопа?
- Кое? - поглеждам объркано?
- Изглежда преувеличено, но до колко е наистина? Това да си мъж автоматично те превръща в заплаха. От там насетне всяка секунда трябва да доказваш, че не си. - звучи нахъсано.
- Чак пък всяка секунда? Толкова ли е зле? Ако не си заплаха, нямаш какво да криеш, попринцип. - все още съм леко объркана.
- Това е, че като си мъж е различно. Самото ти съществуване е заплашително. Не ме разбирай погрешно, никой не е виновен, освен кучите синове, които тормозят жените, and everyone else for that matter. Въпросът е, че кажеш ли една грешна дума и изглеждаш заплашително. Тъжно е, че жените трябва да се пазят най-много.
- Това наистина звучи ужасно. Съжалявам. - устните ми са свити, поглеждам надолу, после към Стефан.
- И все пак, има си причина за това. Има мъже, от които човек наистина трябва да се страхува. Тъжно е, обаче, че всички плащаме за това. - наежен е.
- Така е.
