Зловещата къща

В къщата на Уинифред

НТГ
На следващия ден Мики се събуди рано и започна да пълни един малък куфар с дрехи. Майсторите щяха да дойдат след половин час, така че имаше достатъчно време да събере багажа си. Така или иначе нямаше да вземе всичките си дрехи със себе си, а само малка част от тях, колкото да й стигнат по време на престоя й в къщата на Уинифред. За 10 минути тя се преоблече, оправи къщата и стегна багажа си. Сега трябваше да изчака Уини, за да я вземе и да я закара у тях. Мики реши да легне на дивана в хола докато я чака. Сети се за хубавите и лошите моменти, които е имала в тази къща. Като например вечерта, в която благодарение на караницата на баща си и леля си тя разбра, че е осиновена. Все още си спомняше думите на леля си Уинифред :
-"Но тя е осиновена и не е една от нас нито от тази фамилия !"
Бяха лоши времена, но важното беше, че всичко това си остана в миналото. И докато Мики мислеше по тези неща на вратата се почука и леля й дойде заедно с майсторите. Показа им от къде трябва да започват.
Уинифред: Мила първо ще отидем да разгледаме мебели за къщата, а после ще се настаниш в стаята, която сме приготвили за теб.
Мики: Благодаря за загрижеността ти лельо Уинифред и за това, че се опитваш да ми помогнеш.
Уинифред: За теб бих направила всичко Мики. Все пак сме роднини.
Сякаш имаше нещо странно в цялото това отношение на Уинифред към Мики... сякаш беше твърде МИЛА с нея !
************************
След 5 часово пазаруване Мики поиска да се приберат, за да може да се настани.
Мики: Лельо ще е добре да продължим утре с пазаруването изморена съм, а и още не съм си разопаковала багажа. А и вече е 16:00.
Уинифред: Добре мила аз ще се видя с едни приятелки ти се прибирай.
Мики отиде в къщата на Уинифред. Качи се в стаята си и видя две клонки забучени в саксия, на която имаше и бележка. Беше поставена точно зад вратата, което доказваше факта, че трябва задължително да бъде забелязано. Мики бавно се наведе към "цветето" и пое малкото пликче в ръцете си. Бележката гласеше:
Хареса ли ти телефонният ни разговор ? -К
За бога коя или кой беше -К и какво иска от мен ? И защо ми изпрати тези клонки ?
Ще е добре да се обадя на цветарницата, от която са изпратени тези клонки. Ще е по-добре да отида там - си помисли Мики и се обади на такси шофьора, с който дойде до Басит Плейс.
За 10 минути шофьорът вече беше пред къщата на Уини( Уинифред) и чакаше Мики.
Шофьорът: Не очаквах, че ще имаш толкова скоро нужда от такси. Къде да те закарам ?
Мики: На адреса върху тази картичка.
Шофьорът: Наблизо е за 5-10 минути ще бъдем там.
Когато пристигнаха Мики набързо влезе вътре притестнена и уплашена. Продавачът беше стар с очила и побеляла коса. Когато Мики влезе той сложи очилата си и я попита с какво може да й помогне.
Мики: На обяд от тази цветарница са ми изпратили две клонки и бих искала да разбера кой ми ги е изпратил.
Продавачът: Ще ми кажете ли името си ?
Мики: Микаела ( цялото й име ) Мейфийлд.
Продавачът: Ама вие шегувате ли се с мен ?!
Разкрещя й се продавачът, а Мики се стресна при високия му тон на говор.
Мики: Моля не ви разбрах ?
Продавачът: Вие бяхте тази, която си поръча тези клонки тази сутрин !

ГТМ
Но какво за бога се случваше ?! До сега дори не знаех за тази цветарница, а сега твърдят, че съм била тук.
Мики: Май имате грешка господине. До сега не съм идвала тук.
Продавачът: Стига с това. Не се правете на глупава. Много добре знам на кой какво съм продавал. Днес в 15:00 вие бяхте тук и си поръчахте тези клонки. А сега си тръгвайте, защото притеснявате клиентите!
Огледах се и видях само една стара жена на близо 70, която помирисваше всяко цвете... за какви клиенти говорим ?! Реших да си спестя заяжданията и запазих спокойствие. Обърнах се учтиво към стареца и продължих:
Мики: Добре последен въпрос. Сама ли бях дошла и с какво бях облечена?
Продавачът: Бяхте сама. Имахте бяла блуза с надпис, черно кожено яке и с дънки, а сега си тръгвайте.
Мики: Извинявам се за неудобството, което създадох и ви благодаря за информацията. Приятна работа !
Казах аз и излязох от цветарницата...

НТГ
Мики помоли шофьора да я закара там от където я взе. По пътя Мики мислеше:
- "Но как така аз в момента съм с дънки, бяла блуза и черно кожено яке, но не съм била в тъпата цветарница ?!"
И неща от сорта на:
- "От както съм тук ми се случват толкова неща, на които не мога да намеря обяснение и причина. Какво се случва?!"