Зловещата къща

Тайната

ГТМ
Мики: Всичко започна със смъртното писмо на Бенет...
Ноа: Какво писмо ?
Мики: Ще ме изслушаш ли ?
Ноа: Да добре съжалявам.
Мики: В писмото си Бенет е написал, че трябва да дойда тук, за да разбера истината. И ето ме тук. От както съм тук обаче се случват странни неща. Още с влизането си в къщата ми се стори, че пред себе си виждам странно малко момиченце. След това някой ми се обади по телефона и чух тежко дишане последвано от зъл смях. Реших, че проблема е в къщата и затова приех поканата на майка ти да остана тук за малко, но още от първия ми ден тук ми бяха изпратени две клонки с бележка на нея. Пак беше написана от тази -К. И вече не мисля, че проблема е в къщата. Това нещо следи мен. Знам, че ти звуча като луда. Мога да разбера от погледа ти какво си мислиш в момента, но аз не лъжа. Сигурна съм в нещата, които ми се случват.
Ноа: Вярвам ти Мики. Колкото и странно да звучи всичко това аз ти вярвам !
Прозвуча толкова искрено, че ме накара да му се доверя още повече... последва кратко мълчание, развалено от Ноа
Ноа: А сега какво ?
Мики: И аз не знам. Какво ли сме направили с отварянето на този сандък ?
Ноа: Мисля, че всичко случващо се е нещо съвсем сериозно. Чакай чу ли това ?
Мики: Кое ?
Ноа: Някой се изкачва по стълбите.
Мики: А сега какво ще правим ?
Ноа: Предлагам да се скрием в онзи стар гардероб.
Мики: Ти сериозно ли ?!
Ноа: Можем да се крием в пет звезден хотел и аз не знам затова или какво?
Мики: Добре де. Май твърде много мрънкам...
Ноа: Шшттт. Стана прекалено тихо. Мисля, че това е мама и търси ключа за тази стая. Къде остави ключа Мики ?
Мики: По дяволите !
Ноа: Какво? Само не ми казвай, че...
Мики: Да Ноа. На вратата е ! Ще разбере, че е отворено...
Ноа: Влизай бързо!!!!

ГТУ ( гледна точка на Уинифред)
По-добре ще е да вляза докато вкъщи няма никой. Явно Мики и Ноа са излезли. Но чакай защо ключът е на вратата ! Дали има някой или аз съм го забравила !? Е не мога да разбера ако не вляза.

ГТН
Чу се леко скърцане и вратата се отвори. Познат ми е парфюма. Мама е ! Какви са тези неща, които Мики ми разказва за мама. Не мога да си го обясня, но й имам пълно доверие ! Тя никога не лъже. А и ако трябва да съм честен е много забавно и ми харесва да съм тук, в този момент, в този тесен шкаф, в който едва се побрахме с Мики. И най-важното е, че ми харесва да съм тук с нея. Не съм се усетил, но се оказа, че я зяпам от доста време. Явно я накарах да се засрами, защото тя почервеня. Сладка е когато се засрами. Какви ги дрънкам! Просто неудържимо се появи усмивка на лицето ми. Но в момента има нещо много по-важното от това да си разменяме усмивки. Забъркахме се в голяма каша!

ГТМ
Благодарна съм на Ноа за това, което прави за мен. И честно казано това ме радва. Спомням си за преди 13 години, когато с Ноа и Александър играехме на криеница. Ноа винаги ме намираше, а Александър само се ядосваше, че не може да ме намери преди него. А и ме радва това, че в момента съм с него. Започнах да се усмихвам като ненормална. После забелязах, че Ноа ме зяпаше. Засрамих се и започнах да слушам какво си говори Уинифред.
Уинифред: Всичко си е на мястото. Значи просто аз съм забравила ключа. Твърде много се притеснявам. Не трябва да го показвам пред останалите. Щом и трите сандъка са затворени значи няма проблем. Бях започнала да се съмнявам в Мики, че подразбира нещо, но съм се тревожила напразно. Оффф и на всичкото отгоре си говоря сама. Няма смисъл да стоя тук повече.

И Уинифред излезе от стаята

Мики: Бяхме на косъм.
Ноа: Признай си, че от друга страна е забавно. - започнахме да се смеем като ненормални.
Мики: Виж майка ти -погледна през прозореца -къде ли отива ?
Ноа: Не мисля, че това е от значение. Хайде по-бързо да се махаме оттук.
Мики: Ноа не мислиш ли, че имаме един малък проблем ?
Ноа: Какво ?
Мики: Майка ти заключи вратата. А не вярвам да имаме друг ключ, така че....
Ноа: Чакай малко... това означава ли, че сме заключени тук ?
Каза той, наблягайки на думата 'заключени'
Мики: Май....да !