Зловещата къща

Момичето от килера

К: Момичето от килера е била мама !
М: К-ка-какво ?
К: Да Мики. Била е мама. И всъщност момичето, което видя когато играхме Уиджа Борд е била тя. Била е малката Ашли.
Н: Но защо тя ? Защо не майка й, баща й, а тя ?
А: С Кайла мислим, че иска помощ от нас.
М: Помощ за какво ?
К: Мама я държи някъде. Тя не е мъртва. Иска помощ от нас и ние трябва да й помогнем.
Н: И как по-точно ще й помогнем?
А: Имаме само един шанс да разберем....
А:К: Уиджа Борд
М: Вие сериозно ли ?
Н: Хора това не ви е шах. Това нещо не го приемате на достатъчно сериозно.
К: По-добра идея Ноа ?
Н: Ами да проверим мястото зад гардероба например.
А: Казахме ти в петък.
К: Всъщност остават 3 дена. Какво ще кажете ?
А: Да гласуваме.
М:К:Н: Алекс нееее.
А: Ммм....дааа хора винаги гласуваме....нарича се демокрация.
Кой е за : Да изчакаме до петък и да видим какво има зад гардероба ?
Така Ноа и Мики.
Хей това значи, че аз и Кайла сме за Уиджа Борд. Не е честно това е равенство.
К:А: Мразя демокрацията.
М: Оф добре нека бъде вашето...да играем на Уиджа Борд !

Разговор на Аманда и Уинифред
А: Остава малко до края.
У: Дали ще се хванат в капана?
А: Успя ли да ги накараш да повярват, че не си разбрала причината за присъствието им в къщата ти ?
У: Естествено.
А: Уини знаеш ли разбрах, че мога да използвам собственото си тяло.
У: Погребахме те Аманда. Как обакваш да се върнеш в тялото си ?
А: Трябва да ми изкараш тялото.
У: Искаш да ти отварям гроба ?
А: Как мислиш ?
У: И как по-точно ще го направя ?
А: И това ли аз трябва да ти го казвам. Всичко върша сама. За какво си ми ти !
У: Да бе сигурно !
А: Какво каза !
У: Ще ти изкарам проклетото тяло. Дай ми време.
А: До кога да те чакам ?
У: След 3-4 дена ще ти го изкарам. Ще копая сама, така че ще ми трябва малко време.
А: Имаш 3 дена и не повече.
У: И това е нещо.

В къщата на Мики
М: Така знаем правилата.
К: Обикаляме дъската 4 пъти и след мен :
Заедно приятели
Истина в сърцата
Духове търсим
Викаме ги в мрака
Призоваваме духа на Ашли
Ашли яви се при нас
Дай ни знак, че си до нас.
Н: Нищо не става.
А: Май няма да дойде.
К: О боже мой !
М: Какво ?
К: Мики обърни се бавно и не викай при гледката. Ясно ?! Ние сме тук. Сега се обръщай....