Зловещата къща

Писмо от мама

ГТК
Забелязах как Мики посиня, не можеше да диша и започна да кашля. Не трябваше да й казвам. Заради мен й стана лошо. Отидох да извикам лекаря. Изтичахме с него обратно към стаята където Мики беше припаднала. Изплаших се доста и лекарят ми каза да чакам отвън. Дали да се обадя на момчетата или да не ги притеснявам ? Ще им звънна. Трябва да знаят. Днeс ще я изписват и така или иначе трябва да дойдат.

Кайла: Алекс, Кайла е.
Александър: Здравей- най-накрая спрях с тъпото сричане. - има ли проблем ?
Кайла: Да и то огромен !
Александър: Какво се случи?
Кайла: Не е за по телефона елате веднага !

ГТА
А: Ноа веднага трябва да тръгваме към болницата.
Ноа: Какво се е случило с Мики?
Александър: И аз не знам. Кайла каза, че е важно и ни извика там.
Ноа: Отиваме веднага!!!

В болницата
Кайла: Момчета добре, че сте тук.
Ноа: Какво се случи?
Кайла: Ами всъщност мисля, че трябва и Мики да присъства докато говорим, защото засяга всички ни.
Александър: А тя как е ?
Кайла: По-добре. Даже мисля, че вече можем да отидем при нея.

В стаята на Мики
Ноа: Какво имате да ни казвате ?
Кайла: Започни ти Мики.
Мики: Ами когато ме блъсна колата видях, че вътре нямаше никой!
Александър: Как така никой ?
Кайла: Много е прост отговора. Мама!
Ноа: Какво пропуснах Мики?
Мики: Ами нямах време да ви спомена, че Кайла ми беше пратила писмо преди да дойде тук. В писмото си тя беше казала, че сама е направила всичко това с обажданията и бележките, защото е знаела за мама и е искала да ме предпази от нея, прогонвайки ме оттук. И знаете, че свещеникът спомена някои неща за мама. И беше прав. Както и Кайла ми каза. Това е работа на МАМА!!!
Александър: И сега?
Кайла: Опитва се да я убие бавно и мъчително!
Ноа: А ние как ще я спрем?
Александър: Всъщност........ ( на вратат се почуква) по-добре после. ВЛЕЗ!
Куриер: Коя от вас е госпожа Мейфийлд ?
Кайла: Аз съм сестра й. Дайте пратката на мен.
Куриер: Заповядайте. И се подпишети тук.
Кайла: Готово!
Куриер: Благодаря ви. Лек ден и бързо оздравяване.
Александър: Кой беше ?
Кайла: Някакъв куриер донесе плик за Мики.
Ноа: Хайде отвори го Мики.
Мики: Добреее. Но това не е писмо просто бележка.
Ноа: Какво пише на нея?

Бележката гласи:
Микии скъпа. Толкова си невнимателна. Оглеждай се по-често където и да си. Знаеш коя съм. Предай поздрави на всички и не забравяй ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ СЪМ С ТЕБ, ЗА ДА ТИ НАПОМНЯМ, ЧЕ ЖИВОТЪТ ТИ ЗАВИСИ ОТ ТОВА КОЛКО ИСКАМ ДА СТРАДАШ.
МАМА

Ноа: Не искам да бъда груб, но майка ви е просто....меко казано откачена.
Кайла: Ноа тя е дух !
Александър: И тя какво си мисли, че ще си сама и ще те оставим, защото трябва да ни е страх от нея ?
Мики: Някой да ми подаде инхалатора веднага!!!
Кайла: Ето.....сега по-добре ли си?
Мики: Да. Искам по-бързо да ме изпишете. Отивайте, за документите и ме изкарайте оттук колкото се може по-бързо!
К и А: Да добре. Ние ще отидем. Ноа да остане с теб.
Ноа: Съжалявам.
Мики: За?
Ноа: Ами за ужасната ми майка, за това че не бях с теб, когато те блъсна кола и затова, че не те спрях да отвориш сандъка, в който беше духа на майка ти. За всичко.
Мики: За нито един не си виновен. Даже се радвам, че си до мен в нещо толкова сериозно и проклето. Аз съм виновна. Аз и глупавото ми любопитство.
Алекс и Кайла се върнаха и чуха част от разговора:
Кайла: Спрете да се карате. Мики излизаш най-накрая.
Мики: Добре нека отидем колкото се може по-бързо у дома.
Ноа: А ти Кайла, какво щеше да ни кажеш преди куриера да дойде?
Кайла: Ще разкажа, когато се приберем...