Зловещата къща

Двойна среща- 1Част

НТГ
На следващата сутрин Мики се събуди рано, за да разпитва леля си и да разбере дали имат врагове и те са причина за случващите се неща. Тя слезе в кухнята. Ноа, Александър и Уинифред бяха на масата и чакаха Мики. Беатрис все още спеше. Тя е лиглата в семейството, затова се държи свободно. Всички се събраха около масата и започнаха да си говорят:
Мики: Добро утро на всички ви!
Ноа: Добро да е Мики.
Уинифред: Е какви планове имате днес ?
Александър: Аз днес имам 3 дела и нов клиент и трябва да разгледам документите му. До вечерта съм на работа. (Александър е адвокат)
Ноа: А аз трябва да подредя галерията и да нарисувам още 2 картини. Остават 3 дена до изложението. (Ноа е художник)
Уинифред: А аз се надявам да продължим с пазаруването си, нали Мики?
Мики: Да лельо ще се радвам къщата да бъде готова колкото се може по-бързо.
На Мики й хареса идеята за пазаруването тъкмо щеше да разпита леля си за подробности...
*************************
След пазаруването в една сладкарница :
Мики: Лельо някога имали ли сме врагове ?
Изстреля тя от нищото.
Уинифред: Това пък от къде ти хрумна Мики ?
Мики: Отговори ми лельо интересно ми е.
Уинифред: Не Мики. Нямаме си врагове. Басит Плейс е малко място. Тук всички са дружелюбни и никой не се мрази.
Мики: Благодаря ти лельо. Ще е добре ба се прибираме 18:30 е.
Уинифред: Добре скъпа.
Мики се качи в стаята си и докато мислеше над всичко това телефонът й звънна.
Мики: Кой може да е. Вече е 20:00 твърде късно е за такова малко място...
Леко изплашена заради случката от миналата вечер, Мики отвори телефона и изплашеният й глас се разнесе из стаята:
Мики: Ало...с кого разговарям?
Александър: Аз съм Александър. Мики свършвам работа след половин час и те каня на една приятна вечеря. А и ще си поговорим. Какво ще кажеш?
Тя отдавна не беше разговаряла с Александър и Ноа и им нямаше номерата... ядоса се на себе си и отговори:
Мики: Добре Алекс ще бъда готова след 30 мин.
Мики си сложи къса, обикновена бяла рокля, черно кожено яке и черни обувки на ток. За по-малко от 15 мин тя беше готова. Александър й се обади, тя слезе, качиха се в колата му и потеглиха.
По време на пътя Алекс говореше за работата си и смешни случки, на които Мики отговаряше с фалшиви усмивки.

В ресторанта
Александър: Мики надявам се да ти е харесало мястото.
Мики: Харесва ми, а и най-важното е, че храната беше много вкусна.
Александър: Радвам се, че ти харесва... Забравих да ти кажа, че си много хубава. Както винаги.
Мики: Благодаря ти Алекс. Всъщност причината да приема предложението ти за вечерята беше, за да те питам някои неща.
Лицето на Александър придоби вид на разочарование, но се опита да не се издаде:
Александър: Слушам те Мики.
Мики: Има ли ли сме някога врагове?
Александър: Що за въпрос Мики. Но ако трябва да бъда сериозен с въпроса ти- до колкото знам не сме.
Мики не беше удовлетворена от отговора, но нямаше да спре да разпитва всички докато не разбере какво се случва.
Мики: И вторият въпрос, по-скоро молба. Бих се зарадвала ако ми помагаш, когато мина начело на всичко, което ми остана от Бенет? Нуждая се от човек, на когото мога да се доверя.
Александър: Разбира се Мики, когато кажеш- усмихна й се, а сините му очи блестяха докато я гледаше. Жалко, че Мики нямаше такива чувства към него, както той към нея. Само приятелство.
Часът беше 22:30. Мики си помисли, че ще е добре да се прибират и помоли Александър вече да стават. Тъкмо когато излязоха от ресторанта телефона на Мики звънна. Трябваше ли да се страхува?! НЕ. Това беше Ноа.
Ноа: Добър вечер Мики. Надявам се да не те притеснявам.
Мики: Не Ноа. Какво се е случило?
Ноа: Щях да те питам дали искаш да се разходим малко.
Мики: Съжалявам, но тъкмо сега бях на вечеря с Алекс и съм твърде изморена. Може би ще е добре да отидем на закуска навън само двамата утре сутринта.
Ноа: Би било страхотно! В колко часа?
Мики: 09:30.
Ноа: До утре.
Александър: Среща с Ноа а ?! - леко разтроен каза той.
Мики: Да. Ще е забавно с Ноа.
Александър: С мен скучно ли ти беше? - усмихна се леко, но се натъжи. Мики се усмихваше докато говореше с Ноа и това не му се хареса на Алекс.
Мики: Не Алекс. Просто съм изморена.
************************
Във входа на къщата
Мики: Лека Алекс.
Александър: Лека Мики. -каза Александър и я целуна по бузата.
Мики се издразни, но не го показа. Тя усещаше, че Александър има чувства към нея, но не искаше да му дава празни надежди, а и сега имаше по-важна работа- да разбере кой е виновникът за страха, който я преследва като сянка ! Щеше да разпита и Ноа. Той със сигурност щеше да й помогне...