Зловещата къща

Да свършваме по-бързо

АП: Защото майка ти е виновна за смъртта на родителите ми. Исках да те изплаша и да се махнеш от тази къща, но не успях.
М: Съжалявам мила, но знаеш, че аз нямам вина.
АП: Малко късно, но го разбрах.
М: А ще ни разкажеш ли какво по-точно стана и каква е била целта на мама?
АП: Не е ли очевидно ?
К: Щом пита, явно не !
АП: Ами когато съл си родила майка ми е била на 26 а татко на 33. Намеквам, че не са били толкова млади. Още когато съм навършила 3 години мама и татко са решили да направят къщата на мое име ( тук се изразих тъпо ама просто имах в предвид, че по закон са дали къщата на момичето). Знаеш Мики, че тази къща е била ваша преди нашите да я купят. Майка ти е искала да си върне къщата и се е надявала, че когато родителите ми починат, тя ще може да си я върне, но планът й не проработи. После започнах често да виждам едно момиче в класа си, което другите не виждаха. Започнаха по-големи подигравки, мислеха ме за луда и че си имам въображаеми приятели. Аз обаче не им обръщах внимание, защото това момиче беше толкова мила с мен. Играехме си, говорихме си....
К: По същество дете.
АП: Та един ден след училище чух гласа й. Последвах го и стигнах до килера. Тогава тя се показа и ми каза, че ще отидем някъде, където ще играем много и никой няма да ни се кара, че вдигами много шум. Аз тъпата естествено се съгласих и отидох с нея. Обаче тя ме заведе някъде на тъмно. Не знаех къде сме. Попитах я, а тя ми каза : " Добре дошла в ада скъпа". И се преобрази в 47 годишна жена. Тогава разбрах, че е било капан, но беше късно.
Тя ме държа там в продължение на повече от 30 години. Разбрах, че родителите ми са се самоубили след моето изчезване. И когато ти се върна тук реших да те изгоня, защото знаеш - това е единственото нещо, което ми остана от нашите.
М: Спокойно Ашли. Първо сега на колко трябва да си ?
АП: Защо ?
М: Изглеждаш на 6 затова....
АП: Как ?
К: Ами живяла си в друго пространство повече от 10 години, затова си останала във възрастта, с която си се озовала там.
АП: Бях на 6...така минаха 34 години....
А: В момента би трябвало да си на 40.
АП: Помогнете ми да се върна в реалния живот и да бъда нормална.
М: Ще ти помогнем и знаеш ли какво ?! Ще ти дам къщата, когато успеем да те направим на 40.
АП: Ти си добра Мики. Не трябваше да те тормозя. Съжалявам.
М: Понякога чувството за отмъщение надделява. Не те виня.
К: Ноа да си спомняш, че имаш да правиш нещо днес ?
Н: Тоест ?
К: Идиот такъв петък е !!!

Разговор между Аманда и Уинифред
А: Липсвах си тялото.
У: Само това ли ще кажеш ?
А: О да права си. И трябва да се оттървем по-бързо от Мики и Кайла.
У: Очаквах едно благодаря Аманда, а ти се държиш егоистично както винаги.
А: Знаеш, че никога на никой не благодаря. Та да свършваме по-бързо. Трябва ни план....

Авторска Бележка
Надявам се тази глава да е била малко по-дълга. Знам, че не е 😀,но се надявах да е та така. Приятно четене и благодаря за коментарите на предишната глава и за мненията и за забележките, като цяло, че си направихте труда да изразите мнение.