Зловещата къща

Денят на изложението- 2Част

ГТМ
Още не мога да повярвам. Ноа как можа да постъпи така ?
Седнах на земята и започнах да плача. Започвам да си мисля, че полудявам. Облегнах се на гардероба и паднах назад. Чакай малко! Когато се облегнах на гардероба го избутах назад без да искам и видях, че в пода има дупка. Била е под гардероба. Там имаше ключ. Ооуууу дааа! Това съм аз! Ноа не е излъгал. Имало е ключ тук само, че не в сейф. Изгубих 40 минути в търсенето на този ключ. Вече беше 19:50. Трябваше да побързам. Качих се на третия етаж и отключих вратата на тази тайнствена стая.
Имаше три сандъка. Отворих един от тях. Имаше само дрехи. Нищо интересно. Без да губя повече време отворих втория. В него имаше снимки и разни документи. Май това ще ми върши работа. Разгледах снимките. На снимките бях аз като малка на около 7-8 годинки. Чакай малко! На една от снимките до мен има момиче, което е като мен. Същият цвят очи, коса, ръст и дори усмивката й. Бяхме ЕДНАКВИ.  Това какво трябва да значи ?! Нека само не е това, за което си мисля... Е чудите се какво мисля ли ?! Това донякъде значи, че може да имам близначка, която нямам идея защо не си спомням. И защо никой не ми е казал за нея ? В сандъка имаше и някаква бележка. На нея пишеше:
   "Страхотно Мики. По-умна си от колкото предполагах. Е харесва ли ти да гледаш старите ни снимки!? С теб си приличаме, нали ? В буквален смисъл. Продължавай да търсиш.
-К
Добре първо. Тази -К сигурно е онази от снимката тоест моя сестра. Второ- на бележката в цветето също имаше бележка с буквата -К накрая. Това значи ли, че тя ми е изпратила и онези клонки ?! Знаех си, че не съм луда. Знаех си, че не си въобразявам и съм права. Тъкмо когато щях да отворя третия сандък телефона ми звънна.
Беше Ноа: Трябва да тръгваш след 20 минути и да донесеш картината. Надявам се да си успяла да намериш това, за което беше.
Мики: Добре Ноа. Да, имам да ти казвам много неща. Тръгвам след малко.
Ноа: Побързай Мики и не оставяй улики след себе си.
Мики: Да добре и до след малко.
Нямах време да отворя третия сандък, а толкова ми се щеше да имах време да надникна в нея. Може би друг път си казах и заключих стаята. Оставих ключа на мястото му и си взех снимките. За 10 минути се облякох. Дълга черна рокля и малко бижута.
Бях на време. Когато влязох всички гледаха мен. Толкова зле ли изглеждах ? Игнорирах погледите и се насочих право към Ноа. Той ме гледаше с отворена уста. Може би хората ме гледаха не защото изглеждам зле, а защото изглеждам добре.
Ноа: Уаоу. Не очаквах да се постараеш толкова.
Той все още ме гледаше усмихнат.
Мики: Не мислех, че ще привличам толкова внимание. Ако знаех нямаше да се обличам така.
Ноа: Не не. По-красива си от всякога. А дали прекрасна дама като теб ще иска ли да танцува с мен ?
Мики: Разбира се.
Дълго време танцувахме. Мислех си, че ще е тъпо и скучно, но всъщност важното беше, че бях с Ноа.
Прибрахме се към 22:30.
Всички се качиха в стаите си. Александър за разлика от вчера не ми обърна много внимание. Може би, защото бях с Ноа, а не с него. Няма значение.
Мики: Ноа ако знаеш какво научих. Няма да повярваш на това, което ще ти кажа.
Ноа: В слух съм Мики какво толкова откри?
И в този момент разбрахме, че леля Уинифред е подслушвала разговора ни. И изведнъж тя каза:
Уинифред: Да Мики сподели и с мен какво научи?
ГТМ
Оооо боже мой. Какво да й кажа. Няма начин да й кажа, че съм била в стаята й и че съм ровила във вещите й, за да намеря ключ на стая, която незнайно защо тя крие. Какво да й кажа сега ? Някоя достоверна лъжа, на която да повярва без да разпитва. Мисли Мики мисли....