My Hero /L.H.

Казвам се Амбър.

-Няма да го направя! Не можете да ме задължавате! - Изкрещях в лицето на майка си.

-О можем и още как! Или се омъжваш за Джош още тази вечер, или изхвърчаш на улицата и повече нямаш родители!

Тръгнах ядосано към вторият етаж и изкарах всичкия си възможен багаж. Набутах ги бързо в трите ми куфара и излетях от къщата, като преди това не пропуснах да изкрещя в лицето на майка си отново.

Ами сега? Какво ще правя? Къде ще отида? Всичките ми приятели ме мислят за уличница за дето излизах с Джошуа, но това беше по принуда. Никой няма да ми приюти.

Вървях по някакви тъмни улички в центъра. Беше някъде към 1 сутринта, когато се предадох и седнах на един от куфарите си. От сградата пред мен се чуваше силен шум, но не обърнах особено внимание и извадих телефона си. Опитах се да набера най-добрата си приятелка, която живее на 2000 километра от мен, но явно майка ми е решила да блокира картата ми.

-Мамка му! - Изнервих се и хвърлих телефона си по вратата пред мен, след което скрих лице в дланите си и заплаках. Миг по-късно вратата се отвори, но аз просто продължих да плача.

-Какво по...Хей добре ли си? - Някакво момче дойде до мен.

-Аз...Не! - Казах и заплаках по-силно.

Той дойде до мен и ме прегърна, но аз го избутах моментално.

-Не ме докосвай!

-Спокойно, няма да ти направя нищо. Погледни ме. - Той повдигна брадичката ми и лицето ми се откри.

-Т-ти си....

-Знам,знам. - Засмя се. - Ще ми кажеш ли защо плачеш?

-А-аз, не искам да те занимавам с моите проблеми, та ти си звезда..

-Стига де ще се изчервя! - Той отново се засмя закачливо. - Хайде разкажи ми.

-Аз...

-Люк, братле, трябва да тръгваме. - Някой се подаде от вратата и веднага го познах.

-Изчакай един момент. - Изсъска му той и отново се обърна към мен. - Трябва да тръгвам, но преди това: Защо си сама на вън по това време... - той огледа багажа ми. - ...с куфари?

-Не се тревожи за мен, сигурно имаш много работа.

-Не, не, без такива! Разкажи ми, моля те.

-Люк, какво става? - Шарената глава на Майкъл се настани до русокосото пред мен. - Хей , защо плачеш?

-Не иска да ми каже: „Да не ме занимавала с нейните проблеми" - Той ме изимитира, което предизвика лек смях у мен.

-Не сериозно не е важно, вие си имате по-големи проблеми от мен.

Не разбирам защо толкова иска да знае.

-Момиче, седиш в тъмна улица в 1 сутринта, разби си телефона във вратата, и плачеш седнала на куфар и не било важно.... - Люк вече се ядоса леко и си личеше по тона му.

Аз въздъхнах и отново една сълза се стече по бузата ми.

-Изгониха ме от вкъщи, защото отказах да се омъжа по сметка.

Момчетата пред мен останаха с отворени устни и ме гледаха, сякаш съм извънземно.

-Не се обиждай, но вашите имат ли мозък? - Майкъл пръв се съвзе.

Аз поклатих тъжно глава.

-Явно не.

-И къде ще отидеш сега? - Люк се изправи и ми подаде ръка да го последвам.

-Нямам идея, трябва да се свържа с най-добрата си приятелка, после да намеря пари и евентуално да отида при нея. - Въздъхнах и поех ръката на момчето пред мен.

-А дотогава? - Майк също ни последва.

-Някъде....

Отново няколко сълзи се спуснаха и двете момчета ме придърпаха в прегръдка.

-Майк, мислиш ли това, което и аз? - Попита Люк, след като ме пуснаха.

-Аха! Пица парти! - Отвърна той радостно.

-Не глупак такъв! - Люк го удари леко по врата. - Аз предлагам да вземем момичето при нас!

-Ааа, е да де и аз това си мислех. - Цветнокосото се почеса по удареното. - Ами другите?

-Ще се оправим, хайде, че те вече са се прибрали.

-Ам, не аз ще отседна в някой хотел за ден/два, докато намеря самолетен билет и....

-Стига глупости, хайде! - Люк ме задърпа към колата си, а Майк взе куфарите ми.

-Благодаря ви момчета, но наистина няма нужда...

-Стига, нямаш право на възражения! - Люк запуши устата ми.

-Не искам да ви създавам проблеми... - Измъкнах се от хватката му и леко се отдалечих. - А и едно момиче в къща с 4 непознати момчета...

Люк ме погледна невярващо.

-Добре щом искаш да стоиш на вън сама по това време. - Той сви невинно рамене.

-Добре, но само за тази нощ. - Примирих се и влязох в колата. - Впрочем, казвам се Амбър!