My Hero /L.H.

Аз вече нямам родители!

                                                                                             (*^▽^*)

Какво по дяволите имаше предвид с това?! Той да не....

-Хей, за какво си говорите? – Майк скочи пред нас

-Н-нищо, хайде. – Стреснат, Люк ме задърпа обратно към останалите.

Какво му става на това момче? Защо постоянно ме дърпа на някъде.

-Хайде довечера да направим купон? – Аш най-сетне се беше отделил от приятелката си, която ме гледаше злобно.

-Аз съм за. – Кал сви рамене и отпи от смутито си.

-Аз също, стига да има пица – Майк въздъхна и се облегна на шезлонга.

-Вие май не сте се запознали? – Аш попита с усмивка, гледайки мен и приятелката си.

Аз кимнах несигурно и той ме издърпа.

-Бри, това е Амбър - момичето, за което ти казах по телефона. – Той погледна към нея и погледа ѝ омекна. - Амбър, това е Бриана - гаджето ми.

Кимах, усмихвайки се леко и подадох ръката си да се здрависаме, но вместо това тя ме придърпа в прегръдка. Силна и задушаваща прегръдка.

-Толкова е тъжно всичко това. – Тя подсмръкна. – Ела да си вземем сладолед.

Тя ме пусна и аз свалих тениската си. Чух подсвиркване от страна на Калъм и извъртях очи.

-Я си гледай напитката! – Бриана му се скара и ме дръпна по плажната ивица.

-Вземете и за мен! – Майк извика в далечината и двете се засмяхме.

-Разкажи ми нещо за себе си. – Момичето ми се усмихна мило.

-Ам добре, на 19 съм. Имах гадже, по принуда и трябваше да се....

-Това вече го знам. – Тя ме прекъсна. – Нещо по-лично, което момчетата не знаят. Харесваш ли някой от тях?

-Не, не мисля.

-Стига де! Ами Люк? Какво си говорихте одеве самички там. – Тя попита игриво, което ме накара да се засмея.

-Нищо, помолих го за услуга, това е. – Свих рамене все още смеейки се.

- Да бе, за това се върна червена като домат. – Тя извъртя очи.

-Всъщност и аз не знам защо се изчервих така. Той просто ми каза, че ще направи всичко за мен, независим какво е.

-Той какво? – Едва не се задави момичето до мен. – Не съм сигурна дали е говорил на друг така.

-Нормално, надали би го казал на момчетата или на гаджето на най-добрия си приятел. – Свих рамене.

-Не говоря за нас. Обобщавам всичките му приятелки.

-Да, все едно ти си била на всички техни разговори. – Сега беше мой ред да извъртя очи.

-Знаеш ли, с теб е трудно да се спори. – Тя се засмя. – Да говорим за друго.

Кимнах одобрително и пак се засмяхме.

-Кой ти е любимия цвят? – Попита ме тя.

-Сериозно ли? – Погледнах я невярващо.

-Какво, това са общи теми.

-Добре. – Въздъхнах. – Синьо, черно и мъничко лилаво.

-Интересно. – Тя се почеса леко замислено и аз пак се засмях.

-Какво му е интересното?

-Няма значение, пристигнахме. Какъв сладолед искаш?

-Шоколадов.

Тя кимна и поръча, като не пропусна този за Майки.

Вървяхме и си приказвахме докато не видях Джош.

-Мамка му! Хайде, да вървим по бързо? – Дръпнах Бри, а тя ме гледаше неразбиращо.

-Я какво си имаме тук! – Джош застана пред мен. – Мислех, че се харесваме Би?

Глупаво е, но той ми викаше Би. Дори не знам защо, въпреки, че му казах, че ме дразни.

-Виж, не ми е до теб сега. Имам си достатъчно проблеми със семейството.

-И то заради кой? – Той ме погледна.

-Заради теб! – Озъбих му се.

-Не беше така. Ти си си виновна, че отказа сватбата.

-Нищо лично, но просто съм млада за брак.

-А аз се едно не съм. Но аз щях да го направя заради баща ти, заради теб...

-Аз какво имах с цялата тази простотия освен, че ти бях гадже?

-Стига се прави на глупава. Много добре знаеш, че ако баща ми прекрати спонсорството вашите остават на улицата.

-Аз вече нямам родители! – Обявих и тръгнах към момчетата.

Джош ме следваше като кученце и викаше нещо по мен, но когато стигнахме, охраната бързо се справи с него.

-Защо се забавихте? – Люк се появи от водата.

-Видях Джош. – Въздъхнах, а Люк се ококори.

-Спокойно нищо не ми направи. – Усмихна му се. – Просто си поговорихме и си изяснихме някой неща.