My Hero /L.H.

Ще излизам с Люк!

                                                                                                 (*^▽^*)

-Ще излезеш ли с мен? – Попитай той, а аз затаих дъх.

Ами сега?

-Д-да.... – Казах едва.

Люк се усмихна и ме прегърна силно.

-Ще те чакам 19 часа долу.

Той ми намигна и излезе от стаята.

Ами какво се предполага, че трябва да правя до тогава? А и какво да облека? Къде ще ме води?

Толкова много въпроси изникнаха в главата ми.

За Бога, Люк Хемингс ще ме води на среща!

Започнах да скачам от радост по леглото.

-Чудех се дали...Какво правиш? – Майк застана до вратата, гледайки ме странно.

-Аз, ъмм....Ох кого заблуждавам? Ще излизам с Люк! – Казах и се метнах на врата му.

-Значи, все пак чувстваш същото? – Той се подсмихна.

-Не знам какво чувствам, но пърхам от щастие заради срещата.

-Това мила моя, се нарича любов. – Той се засмя, а аз го погледнах на криво.

-Да, добре, я изчезвай! – Бързо го избутах от стаята си и продължих да скачам.

След като се уморих слязох долу до Аш.

-Може ли да повикаш Бриана? – Попитах с мили очички.

-За какво ти е?

-Да си поговорим по женски. – Извъртях драматично очи.

Той се засмя и изкара телефона от джоба си.

Половин час по-късно Бриана връхлетя в къщата задъхана и с разчорлена коса.

-Хей.... – Казах като я огледах странно.

-Какво е толкова спешно? – Попита тя,  опитвайки се да нормализира дишането си.

-Какво да е спешно? – Попитах леко объркана. – Просто исках да ми помогнеш за нещо, не съм те викала спешно.

Двете се спогледахме и изкрещяхме в един глас:

-Аштън!

Той се появи притеснен, но като видя ядосаните ни погледи бързо се обърна и се опита да избяга.

Аз и Бри скочихме върху него и го съборихме.

След цялото това боричкане с Бри се качихме в стаята ми.

-На кратко трябва ми помощ за облеклото. – Въздъхнах.

-За къде? – Попита леко игриво.

-Люк ще ме води на среща. – Казах на един дъх и усмивката отново се появи на лицето ми.

Тя започна да подскача радостно около мен.

-Добре, стига толкова радост! Хайде да видим гардероба ти. – Тя плесна с ръце и отвори шкафа.

След дълго ровичкане из дрехите ми, тя се обърна към мен.

-А къде ще ходите?

-Ам...Нямам идея. – Засмях се невинно.

Бри извъртя очи и излезе от стаята. След десетина минути се върна и изкара от гардероба ми една черна рокля.

-За какво е това? – Попитах объркано.

-За срещата. – Ухили ми се. – Хайде обличай се, че нямаш време.

Послушах я и се натиках в роклята. Всъщност не беше зле. Стига точно до коляното ми, черна, Прилепнала по мен с малки дантелки. Обух черните ми Vans-ки и пуснах косата си да пада свободно по раменете. Взех една малка чанта, в която сложих гланца за устни, малко пари и ключовете.

Набързо слязох по стълбите, защото вече закъснявах – каква ирония, живеем в една къща, а аз отново закъснявам.

-Ето те! Прекрасна си.... – Обяви Люк като се появих пред него.

-Ти също не си за изпускане. – Засмях се и той ме целуна по бузата, при което се изчервих.

-Хайде да тръгваме. – Той ми намигна и хвана ръката ми, след което потеглихме към колата му.

-А къде отиваме? – Любопитството в мен надделя.

-Ще видиш. – Той се засмя.

Признавам изглеждаше добре в целия този официален вид.

След няколко минутки вече бяхме в един доста изискан ресторант, но за наш голям „късмет" пред входа имаше група папараци.

-Люк?

Той хвана ръката ми и ми се усмихна окуражително.

-Люк?Люк? Това ли е новата ти приятелка? – Чуваха се гласовете на репортерите.

Люк не отговори нищо, просто влязохме в ресторанта.

-Не им обръщай внимание. Просто търсят сочни клюки. – Погледа му падна върху хората отвъд стъклото. – Сега да се съсредоточим над срещата си, а не над това, което утре ще излезе по новините и списанията. – Той ми намигна и заби погледа си в менюто.

-На снимката е Амбър-