My Hero /L.H.

Ще ми простиш ли?

Седмица! Мина една седмица от разговора ни на онази пейка и тя още ми се сърди! Сърди ми се, а дори вече не знам и за какво. Защо всичко не е както е по филмите?

-Люк, всичко готово ли е? – Майк дойде до мен.

-Така мисля, но сигурен ли си, че ще ѝ хареса? – Попитах несигурно.

-Абсолютно! – Бри се обади някъде от кухнята. – Това винаги се харесва на момичетата. – Намигна ми идвайки към мен.

-Дано сте прави...

-Естествено, че сме прави! – Засмя се Аш. – Ние винаги сме прави!

-Ами защо просто не ѝ напиша песен?

-Това е прекалено очевидно. Естествено, че музиканта ще напише песен.- Бри извъртя очи. – Направи това, което ти казах и със сигурност ще ти прости.

-Бри е много права. – Калъм също дойде. – Повярвай ми момичетата са сложни.

Ние се засмяхме, а Бри го удари с една възглавница.

-Тръгвай, че всичко ще провалиш! – Скара ми се Майкъл и ме задърпа към вратата.

                                                                                       (*^▽^*)

-Майк, не искам да ходя до плажа... Какво ще правим? – Измрънках като петгодишна.

-Просто ще се разходим. Хайде де няма да седиш цял ден затворена нали?

-Защо не?

-Защото е рожденият ти ден!

-Е и? – Попитах отегчено.

-Как така „Е и"? Хайде тръгвай! – той ме издърпа от леглото.

-Оф добре... – Извъртях очи и взех чантата си.

....

-Може ли да те питам нещо? – Майк прекъсна тишината.

-Ъм..да... – Отвърнах несигурно.

-Защо се сърдиш на Люк?

-Моля те, не и тази тема....

-Амъбр, та той те обича!

-Но въпреки това ме излъга.

-За да не те нарани. Повярвай ми никога до сега не се е държал толкова глупаво. Никога не е страдал толкова по момиче! – Той ме погледна тъжно.

-Но като не ми каза, ме нарани повече.

-Това се дребни работи Амбър. Сърдиш му се вече седмица за почти нищо.

-Просто да оставим тази тема, моля те... – Казах вече със сълзи на очите.

-Не, Амбър. Защо не разбереш, че.... – Той млъкна, защото стигнахме на плажа. Там седеше Люк. – Върви при него.

Кимнах леко и тръгнах към него.

-Люк.. – Казах едва чуто.

-Виж Амбър, аз наистина съжалявам. Не знам защо не ти казах, може би ме беше страх да не ме напуснеш като го разбереш. Или да ме намразиш, или да напуснеш къщата. Или... По дяволите има толкова много причини!

Погледнах го тъжно и не издържах. Приближих се още и го прегърнах силно.

-Ще ми простиш ли? – Попита още заровил глава в косата ми.

-Да.- отговорих тихо, но сигурно.

Той ме вдигна и ме завъртя във въздуха.

-Имам изненада за теб. – Каза, след като ме пусна.

-Нека видим какво си измислил Хемингс. – Засмях се и го последвах.

Близо до плажа беше паркирана колата му. Той я отключи и изкара един голям букет рози и едно огромно мече. Огромно! Беше по-голямо от мен.

-Честит рожден ден. – Каза той и сля устните си с моите.