My Hero /L.H.

Люк е влюбен!

-Хайде бе, къде се губите толкова време? – След като отвориха вратата, веднага се чу глас.

-Ъм, малко работа... – Отговори тихо Люк. – Къде е Кал?

-Тук съм! – Изскочи от кухнята. – Момчета коя е тя?

За части от секундата на вратата се появи и Аштън, а аз потънах в земята от срам.

-Момчета, това е Амбър. Знам, че трябваше да се допитам до вас, но просто не можех да я оставя на улицата по това време, надявам се нямате проблеми. – Люк се усмихна невинно.

-Красива си! – Калъм застана пред мен. – Аз съм...

-Тя знае кои сме. – Майкъл се появи с една чаша вода и ми я подаде. – Хайде да не стоим на вратата, а?

Отидохме във всекидневната им и аз внимателно се настаних на дивана.

-Та, какво се е случило? – Попита Аштън.

-Родителите ѝ.. – Започна Майкъл, но Калъм го прекъсна.

-Мисля, че може да говори и сама.

Аз кимнах и несигурно и започнах.

-Нашите ме изгониха от вкъщи, защото не исках да се омъжа по сметка. Щях да отида все някъде, но Люк не ми разреши и каза да го последвам. – Казах тихо и всички погледи се насочиха към синеочкото.

-Сложно е за обясняване! – Набързо се защити той. – Хайде ела, ще те заведа до гостната. Момчета после ще ви разкажа нещо.

Оставих чашата на масичката за кафе и последвах момчето по стълбите.

-На колко си? – Попита ме той, докато изкачвахме стъпалата.

-На 19. – отговорих просто и продължих да крача.

-По принцип ли си толкова мълчалива или е заради ситуацията? – Той се засмя леко.

Аз свих рамене.

-Предполагам второто.

-Добре, ето това е стаята. Понеже дрехите ти ги оставихме в багажника на колата, ще ти дам моя тениска, става ли?

Само кимнах и той излезе. След малко се върна и ми подаде дрехата.

-Лека нощ Амбър. – Той ми се усмихна мило и излезе от стаята.

                                                             (*^▽^*) (Гледната точка на Люк. Ще слагам това вместо да го пиша)

-Слушаме обяснението ти Люк ! – Аш скръсти ръцете си.

-Оу стига Аш, ти били я оставил на вън? – Погледнах го невярващо.

Той въздъхна.

-Разбирам те братле, но не може да прибираме случайни фенки от улицата.

-Но тя не е случайна фенка. – Издишах и се метнах на дивана. – Просто ми стана адски гадно като я видях така. Та тя няма къде да остане!

Аш склони и седна до мен.

-Добре, може да остане. Имам само един въпрос: Харесваш ли я?

Моментално замръзнах на място.

-Аш, познавам я от два часа и знам само името ѝ и годините.

-Това не пречи. – Той се усмихна самодоволно и ми намигна.

-Аштън! – Засмях се и метнах една възглавница по него.

-Хайде да си поръчаме пица? – Майки буквално се размаза на дивана.

-Пич два сутринта е, не знам за вас, но си лягам. – Станах прозявайки се и се закатерих по стълбите.

Преди да си легна все пак отидох до Амбър. Почуках леко и се изненадах като отговори с „влез". Мушнах се вътре и ѝ се усмихнах.

-Защо не спиш? – Попитах я като седнах до нея на леглото.

-Не ме лови съня. Какво ще правя сега? Къде ще отида?

Видях, че беше на път отново да заплаче и я прегърнах.

-Можеш да останеш тук, колкото искаш.

-Не, ще намеря начин. Не искам да ви притеснявам, само трябва да се обадя на приятелката си и....

-Хей, хей, погледни ме. – Тя изви шия и ме погледна право в очите. – Ти не ни притесняваш, ясно?

Тя кимна леко.

-Заспивай сега, че е много късно.

Усмихнах се и излязох от стаята.

-Любовнико, какво прави вътре? – Аш се кикотеше пред вратата.

Набързо му показах среден пръст и влязох в моята си стая, но той е упорито копеле и ме последва.

-Какво? – Попитах и досадата личеше в гласа ми.

Аштън се кикотеше като откачен на вратата.

-Не разбирам какво е смешното. – Извъртях очи.

-Малкото ми момченце е влюбено.. – Той се засмя още по-силно, при което дойдоха и другите момчета.

-Какво става? – Майк дойде с парче пица в уста.

-Люк е влюбен! – Извика Аш и всички прихнаха.

Извъртях отегчено очи и ги избутах от стаята.

-Момчета обичам ви, но ми идвате в повече! – Затръшнах вратата, а те продължиха да се смеят.