My Hero /L.H.

Имам тъжна новина.

-Изпищял си като момиче?! - Майк извика през смях. - Брат не е яко.

-Брат, представи си света без пица. - Озъби му се Люк.

В следващия момент Майк изпищя по-силно и от Люк.

-Видя ли, не е яко. Now, shut the fuck up!

Майк извъртя очи и седна на дивана до мен.

-И какво друго стана?

-Нищо необичайно. - Свих рамене и се подсмихнах при спомена за случилото се.

В този момент през вратата влязоха Клеър и Киан.

-Ах виее. - Люк веднага ги нападна. - Докарахте ми инфаркт.

Всички започнахме да се смеем.

-Хич не е смешно. - Тросна се отново той. - Можеше да умра там.

-Не мисля, че.... - Започна Клеър, но телефонът ѝ звънна. - Ей сега идвам хора, Джоуеф ме търси.

Тя отиде в другата стая и всички се обърнахме към Киан.

-Какво? - Попита объркано.

-Ами ти таковаа...сещаш сее...? - Започнах несвързано.

-Как си с факта, че гаджето ти отиде в друга стая, за да говори с „колега"? - Попита Аш.

-Внимателен както винаги. - Извъртях очи.

-Стига де хора, не ревнувам, ако това си мислите. - Каза Киан. - Няма причина да ревнувам.....Нали?

-Не се знае. - Люк се засмя и седна до мен.

-Каза момчето, което ме ревнуваше до преди ден. - Извъртях очи и се отдръпнах от него.

-Аз не ревнувах. - Каза просто той.

-Да, да се едно. Сега говорим за Киан.

-Аз също не ревнувам. Имам на Клеър пълно доверие и знам, че с Джоузеф са просто колеги.

-Да за това отиде в другата стая, за да говори с него. - Майки се подсмихна.

-Стига сте му пълнили главата с глупости. - Скара им се Кал. - Момичето просто не иска вие да подслушвате.

-Хей хора, имам тъжна новина. - Клеър влезе в стаята.

-Късаш с Киан? - Попита Майк.

-Какво? По дяволите не! Няма да присъствам на следващия концерт....е и на още няколко. -Каза тя унило.

-Какво? Защо? - Погледнах на към нея.

-Джоузеф ми звънна да ми каже, че режисьорът настоява да заснемем последния епизод в други ден.

-А защо Джоузеф ти звъни, а не режисьора? - Киан попита с нотка раздразнение.

-Защото сме много добри приятели и е предложил той да ми предаде. - Отвърна Клеър с усмивка.

-Аха... много добри приятели значи.. - Каза Майк с насмешка.

-Я млъквай. - Клеър го удари с възглавница. - С него се познаваме още от началото на „Древните"

-Да, но сте имали връзка нали? - Майк се засмя.

-Не беше нищо особено, а и беше през първи сезон. - Русокоската извъртя очи.

-Да но.... - В следващия момент ръката на Клеър се стовари върху бузата на Майки.

-Просто млъкни. - Каза през зъби. - Та трябва да хвана най...

-Да хванеш? - Киан я прекъсна. - Няма начин, идвам с теб.

-Мислех, че искаш да останеш на концертите.

-Искам да съм с теб, а и ти няма да снимаш 3 месеца един епизод нали?

-Естествено, че не, но ще отнеме поне седмица.

-Няма значение. Идвам с теб. - Каза просто Киан.

-Добре, та както казвах, трябва да хванем най-бързия полет до Ню Орлианс, за това отивам да си стягам багажа. - Каза тя и излезе от стаята, а Киан я последва като кученце.

-Какво прави ревността. - Въздъхнах недоволно.

......
Няколко часа по-късно вече бяхме на летището и изпращахме двойката.

-Нямаш си и на представа колко ще ми липсваш. - Казах със сълзи в очите.

-Само седмица и пак ще дивеем. - Засмя се тя.

-Приятен полет и да си научиш репликите. - Скарах и се леко докато я прегръщах.

-Ще се постарая. - Засмя се тя и тръгна към терминала.

-Ще бъде много скучно без нея. - Въздъхнах и тръгнах заедно с момчетата обратно към хотела.