Ъгх, мразя горчица!

978 94 1
                                    

Полета мина чудесно. Вече бяхме в хотела и се настанявахме по стаите. Аз, Клеър, Люк и Киан бяхме в единия апартамент, а момчетата – в съседния.
Тъкмо оставях куфарите си в стаята, когато чух женски писък.
Бързо излязох в коридора и осъзнах, че това е Аштън. Той въртеше Бриана във въздуха. Засмях се на гледката и отидох при тях точно преди да се целунат.
-Трябваше ли да дойдеш сега?! – Аш ме попита със злоба в гласа си.
-Дам. – Засмях се. – Е все пак дойде на време. – Обърнах се към момичето. -Хей Аш, хареса ли ти изненадата? – Клеър подскачаше по коридора с усмивка на лице.
-Вие сте знаели?! – Почти извика той и ние се засмяхме. – Защо по дяволите не ми казахте?
-Защото обещахме на Бри! – Казахме двете в един глас, след което отново се засмяхме.
Той се направи на сърдит и влезе в стаята си.
-Сърди ли ни се? – Попитах.
-Не знам. – Клеър сви рамене. – Най вероятно не. Просто иска да се види с гаджето си.
-Права си. – Засмях се. – Хайде.
Влязохме и си дооправихме багажа.
....
Лежах си на леглото и ровех в социалните мрежи когато Люк скочи върху мен.
-Люк, ще ме смачкаш. – Казах през смях.
-Ще се махна при едно условие. – Каза той и ме погледна в очите. – Аз, ти, среща, довечера.
-Ами ако кажа не? – Засмях се.
-Тогава няма да се махна. – Той сви невинно рамене и също се засмя леко.
-Ами ако те бутна на земята? – Попитах дяволито.
-Нямаш толкова сила. – Изсмя ми се в лицето и ме целуна по носа.
-Мислиш ли? – Засмях се и събрах всичките си сили, за да го бутна, но той не помръдна. По дяволите, силен е. – Може би беше прав. – Засмях се.
-Аз винаги съм прав. – Той ме целуна.
-Не мисля така. – Казах като се отделихме.
-Ще видим довечера. Ще те чакам в 20:00.
-Ама....И той излезе.....
-Сама ли си говориш? – Клеър дойде при мен и седна на леглото.
-Почти. – Засмях се. – Колко е часа?
-Около 5 следобед защо?
Разказах ѝ случката от преди малко.
-Какво ще кажеш да им направим номер? – Тя се усмихна дяволито.
-Така те харесвам. – Намигнах ѝ.
След като изяснихме номера, се оправих за срещата с Люк. Облякох бял потник и черна пола. Обух черните си кецове и оставих косата си пусната. Взех най-важните си неща в чантата и слязох във лобито.
- Това е за теб? – Той ми подаде една роза.
-Благодаря ти, но по дяволите как успя да се оправиш за срещата, като не си се мяркал в стаята ни?
-Лесно е, просто отидох в тази на Майк и Кал. – Той сви рамене.
-Можеше да си дойдеш при мен нали знаеш?
-Просто исках да те изненадам, не го превръщай в проблем! – Скастри ме на бързо и аз млъкнах.
Вървяхме няколко минути в тишина.
-На къде сме? – Най-на края попитах.
-Изненада. – Засмя се.
-Това е толкова клиширано. – Извъртях очи. – Просто ми кажи къде отиваме.
-Няма. – Той ми се изплези.
-Тогава се връщам в хотела. – Обърнах гръб,но той ме хвана за ръка и ме дръпна в прегръдките му.
-Няма смисъл. Пристигнахме.
Огледах се и осъзнах, че стояхме пред една пицария.
Извъртях очи и го последвах към входа.
.......
След като момчетата заспаха аз и Клеър отидохме в кухнята.
-Взе ли сметаната? – попитах русата си приятелка.
-Да, а ти черешите? – Попита тя, а аз кимнах в отговор.
-При кой влизаме първо?
-Киан? – Попита тя и аз отново кимнах.
Влязохме тихо и докато Клеър размазваше сметана по лицето на гаджето си аз записвах с телефона си.
След цялата тази процедура, момичето сложи една черешка на носа му. След това се отдалечи от него и направи снимка с телефона си, но бе забравила да изключи светкавицата. Киан се пробуди и погледна объркано. Разтърка леко очи и разбра, че има нещо на лицето. След като видя флакона със сметаната в ръцете на Клеър явно му стана ясно и я дръпна на леглото.
Тя подхвърли спрея на мен и извика:
-Продължи мисията ни без мен.
Излязох бързо и отидох в стаята ни с Люк. Намазах и неговото лице.
Тъкмо се бях приготвила да снимам, когато Клеър влезе, която явно се бе измъкнала и снима вместо мен. 
-Мамка му Клеър, изключи тази светкавица! – Извиках тихо, но нямаше смисъл, защото Люк вече беше буден.
Миг след това бях съборена на леглото, а Люк размазваше сметана по мен.
Нека обобщя ситуацията: Аз и Клеър бяхме на земята, а момчетата ни пръскаха със сметана, кетчуп, майонеза и горчица. Ъгх, мразя горчица!

My Hero /L.H.Where stories live. Discover now