My Hero /L.H.

Невъзможни сте!

Събудих се от крясъци. Погледнах на страни, но Люк го нямаше, за това реших да сляза да проверя сама. Слязох на първия етаж, където Калъм и Сара спореха за нещо, а Люк се опитваше да ги разтърве.

-Ето къде си бил. - Засмях се и отидох до него. - Какво става?

-Карат се не е ли очевидно. - Посочи ги.

Извъртях очи и се съсредоточих върху спора.

-Защо просто не ме пуснеш? Не можеш да ме държиш на сила!

-Защото не искам да си отидеш!

-Но на мен ми липсва семейството. - Каза Сара тъжно.

-Семейството или бившето ти гадже Даниел, с който си пишеше вчера? - Попита раздразнено Калъм.

-Ровил си в телефона ми? - Извика момичето.

-И какво ако съм го направил? Ти си просто поредната, която ме лъже!

-ЗА бога с Дани се познаваме от първи клас. Просто бяхме гаджета за кратко, но сега сме най-добри приятели. - Продължи да вика. - Какво е грешното?

-Няма приятелство между момче и момиче. - Каза тъжно Кал . - Се едно, явно обичаш него.

-Просто искам да видя сестра си. - Проплака Сара.

-За Бога, просто я остави да отиде да види семейството си. - Вече не издържах и извиках.

-Да, за да може да му изневери ли? - И Люк се намеси.

-Ти на чия страна си? - Отвърнах му ядосано.

-Просто не си права ОК? На бас, че ако се прибере за малко, няма да се върне.

-Тя е добро момиче и не би го направила! - Извиках. - Или ти просто искаш тя да седи тук. Близо до теб! - Натъртих на последното.

-Какви ги говориш?!

-Казвам това, което виждам! Дори не сме на една страна по дяволите! - Извиках и тръгнах към стаята си.

-Амбър чакай... - Извика Люк, но беше късно, защото заключих и той остана в коридора.

Няколко часа по-късно аз още седях в стаята си и плачех на рамото на Клеър.

-Я се стегни. - Каза изведнъж. - Защо плачеш? Той не е казал, че иска Сара да стои при него или нещо от сорта. - Клеър извъртя очи. - От къде си го измисли.

-То се подразбира! Той защити Кал, който искаше Сара да остане, следователно - Люк иска Сара да остане.

Клеър поклати глава отчаяно.

-По тази логика ти си защитила нея, а тя е искала да си тръгне, значи ти искаш тя да си тръгне.

-Това е съвсем друго нещо. - Извъртях очи.

-Напротив същото е. - Клеър се изправи. - Отивай да се сдобрите веднага!

-Няма! Той трябва да ми се извини! - Извиках леко.

-Невъзможни сте. - Клеър въздъхна и излезе.

Слязох долу до кухнята да си налея вода и засякох Люк - Ама естествено! Защо не?

Опитах се да го подмина, но той ме хвана за ръката.

-Амбър...

-Имаш ли да ми казваш нещо? - Отскубнах се от хватката му и кръстосах ръце.

-Защо по дяволите се сърдиш сега? - Повиши леко тон.

-Просто ме остави! - Казах и се запътих отново към кухнята, а след това обратно в стаята ми.

А/Б

Знам, че се забавихме и, че е по-късо, но просто времето ни притиска. Аз утре заминавам и няма много възможност да пиша, а моята съдружничка или с-авторка има доста тестове. Дълго мислихме какво да се случи, но ето, че музата ни връхлетя. Надявам се като се върна да успея да кача поне още няколко. :*