His girl

Devil with the blue eyes

-Тиии!-изкрещях.
-Тиии!-изкрещя и той.
-Какво правиш тук?-викнахме едновременно.
-Аз живея тук бе Шрек!😂Ти какво правиш тук по дяволите?😡
-Бих ти казал,но...
-Знаеш ли?Не ми пука!-казах и затръшнах вратата пред очите му.

Как може да е такъв ЪГХххх не мога да го опиша😡.Какво за бога прави тук.За втори път.В същата стая.Аххх,как ми се иска да го убия..не,това е лесно..може би да го накълцам на кайма или да го завра в някой грамаден миксер.Идеята ми харесва.Но на въпроса КАКВО ПРАВИ ТОЯ ТУК?Защо все на мен се случват тези неща???😡
Оттърсих се от мислите си и излязох да подишам въздух.
***
-Какво искаш пък ти?-развика ми се Бриана.
Супер сега пък и тая надута гарга..😡
-Каквото и ти.-сопнах ѝ се и грабнах два чипса от рафта в ресторанта.
-Смотанячка.-извика и започна да върви като някоя газела.Е поне излезе.
-Даниел.Ехо..?Дани?-натиснах звънчето.(Дани е барманът,с него сме големи приятели😁)
-Да?О,Лорен.Здравей.Обичайното?
-Разбира се.О,донеси ми моля те домашна торта,с повече хрупкав карамел.
-За теб винаги.-каза и изчезна в кухнята.
***
След няма и 5 Мин. Дойде и носеше всичко.Целият ми десерт за вечерта.Не си мислете,че като тренирам не си позволявам сладки изкушения.
-Благодаря Дани.-взех храната и излязох.
***
Влизах си в стаята и познайте кой излиза от своята...
***
-ОФ..Пак ли ти?-каза най-нахално.
-Абе тъпанар.Не разбра ли,че АЗ ЖИВЕЯ ТУК?!😡
-Не!-мале как ми лази по нервите.
-Така ли?Ами пий гинкобилоба!-казах с насмях.Той млъкна и аз отворих вратата.Обаче с тъпия си късмет не успях да издърпам ключа и изпуснах чинията с торта.
-Добре ли си?-реши да се прави на мил господин "краткопаметен"...
-Махай се!-извиках като събирах парчетата от счупената чиния.
Изчезна на някъде.Е,поне ме остави на мира.
И тогава ми развали кефа.Дойде отново.
-Казах да се махаш!
-Млъквай!-ядоса ми се и ме блъсна от мястото,на което бях.
-Какво си позволяваш?
-Млъквай!Остави ме да си върша работата.Не виждаш ли,че искам да ти помогна?
И Оо,чак сега забелязах...държеше метла и лопата.Поне нещо човешко да направи.Събра всички стъкла.
-Извинявай.-извиних му се.
-Нищо не съм направил.Не казвай на никого за това,което се случи!
-Оо,ами добре.-казах му и издърпах ключа от ключалката,като го видях да влиза в своята стая.
-Хей,ами....защо си тук?-не знам защо,но реших да попитам.
-Бих ти казал...
-Кажи ми.Все пак живея тук.-настоях.-Спокойно няма да кажа на никого!
-Обещаваш?-само кимнах.-Може и да ти кажа..Ох,ами добре.Вземи чипса,който носеше и ела в стаята ми.Ок?
-Само да се преоблека.Цялата съм в торта.
-Ела след 10 минути!Преди да съм сменил решението си.Ясно?
-Хубаво.-влязох и затворих вратата на стаята си.
***
Съблякох оцапаните си дрехи и облякох тези удобни:

Леле бях готова за 6 Мин.
Излязох от стаята.
О,не!Забравих чипса😂Блъснах се отново в тъпата маса докато се опитвах да стигна рафта и най-после взех пакета.
Отидох и почуках на вратата на "синеокия дявол" така го наричах,защото беше със сини,прекрасни очи и ужасен характер.

Той отвори.
-Закъсня!
-Промени ли си мнението?-попитах.
-Не!Влизай!-каза така сякаш ми заповядва.
-Дообре.-само казах и минах покрай него като се настаних на един стол.
-Не там.Ставай!Ще седим в хола на дивана!-заповяда.
-Каквото кажеш шефе.
Седнахме на дивана и той пусна ТВ.
-Така и не разбрах името ти..
-Искаш да разбереш ли?-започна пак да ме дразни.
-Ъм,да.Все пак си в хотела,в който живея.
-Марк.Ти?
-Лорен.-подадох си ръката да се здрависаме,ама Шрек,естествено,само обърна поглед и аз си дръпнах неловко ръката.
-Е,защо си тук?Отново?
-Чакай видяла си ме и предния път?
-Естествено.Живея срещу теб.
-Така е.😂-засмяхме се.-Ами...
*******

Следва продължение..
На снимката е Марк,Шрек или както искате го наричайте.
Моля да си кажете мнения и т.н.Надявам се да ви е харесало.Чао <три