His girl

Leave me alone

-Джейсън?-казах и изпуснах нещата си на земята.
-Лорен?Ти ли си?
-Не..да..очевидно.-говорех и събирах учебниците си.
-Толкова се радвам да те видя.-усмихна се.
-Аз пък НЕ!-сопнах му се.
-Стига!Онова е минало.
-За теб,може би,за мен-не!А сега чао!
Отворих вратата на стаята по биология и седнах до Айрис,момичето от Джърси.
-Хей.-поздравих я.
-Здравей,Лорен.-усмихна ми се.

Оставих нещата си на чина и отворих тетрадката си.Учителката влезе и ни поздрави,интересно..беше весела.
Започна да говори и след малко влезе някой,вдигнах глава и кого да видя?

-Ученици,това са новите ни ученици,които явно от първия ден решиха да закъсняват.Това е Марк Томас-посочи Марк.-А това е Джейсън Кларк.
Усмихнаха се и седнаха зад нас.Страхотно.Обърнах се към тях.
-Вие познавате ли се?-попитах тихо.
-Ние.-каза Марк и посочи себе си,а после Джейсън.-Да.
-Ясно.-кимнах и се обърнах към дъската.-Опази Боже Господи!-измърморих си под носа.

Супер!Няма що!Момчето,което мразя и момчето,което не искам да виждам по причини,които знаете,са в моя клас!Супер!Просто невероятно!И на всичкото отгоре се и познават.

Часът свърши и бързо се изнизах без да срещам мазните погледи на двама им.Отидох до лафката и си взех една ябълка.

Тръгнах към следващия час,който беше Психология.Вървях по коридора към шкафчетата и видях Марк и Джейсън да се бият.Още по-страхотно....

И двамата викаха:"Тя ще е моя" "Не моя е" "Аз я познавам по-отдавна" "Тя обича мен" "Не е вярно" и т.н.
Беше ясно,че говорят за мен,щом като ме видяха веднага спряха боя си.

-Какво правите?-изкрещях ядосано.
-Бият се за теб,Лорен.-каза един досадник от горния клас.
-Знаете ли?Не ми се занимава с вас!-казах ядосано.
-Лорен!-викна Марк.
-Остави ме намира!-изкрещях.

Влязох в стаята по психология и часа започна,поне нямаше никой познат там...е,само Джейкъб,но той е мил..

Всички часове свършиха.Тръгнах към вкъщи в доста лошо настроение.
И Бри се появи.Сериозно?Стига бе!Днес е просто "най-уникалният" ден в света!

-Брии,колко се радвам да те видя.-измърморих съркастично.
Тя нищо не каза и дойде...и..ме прегърна???
Започна да плаче..
-Какво стана?-попитах.
-Адам ме заряза,заради някаква патка..как се казваше..Марго..бля бля.

Какво?Марго?Леле...Трябваше да говоря с Марк..

-Милата.-казах и я хванах под ръка,трръгнахме към къщи и аз си легнах,да си почина..Мислих..и..мислих..и нищо не измислих..

Поспах малко и ми дойде идея.

Ще говоря с Марк!
Надигнах се от леглото,хапнах една вафла и тръгнах...момент..къде отивах?Аз дори не знаех къде живее.
Ясно,че ще говорим утре..върнах се от входната врата и си извадих учебниците.
Започнах да си пиша домашните,да си уча уроците,докато слушам силна музика.Започна песента "I hate everything about you",която взе да ми напомня за Марк..
Може би,защото беше двусмислена.Да..първо:"I hate you",после пък "Why I love you"....
Доста е объркваща и описваща живота и чувствата ми..

Вечерях,измих се,облякох си пижамата и легнах да спя.

*на сутринта*
Събудих се бодро и свежо,което е странно за мен...
Измих зъбите и лицето си,хапнах малко зърнена закуска с мляко и сресах косата си.Облякох това:

Взех си чантата и тръгнах.
Пресрещнах се със Савана и тръгнахме заедно.
-Как си днес?-попита ме.
-Идеално.-казах наперено.
-Заради Марго и Марк?
-От къде знаеш?-изгледах я очудено.
-Видях Марго и Адам в съблекалните.
-Ясно.
-Ще кажеш ли на Марк?
-Мисля да го направя.-усмихнах се.
-Давай момиче!Той е твой!
-Савана..-побутнах я и се засмяхме.

Стигнахме училище...
Имах ФКС.Реших да му го кажа,ако е там,докато тичат останалите.Поне тогава няма да ни чуят.

Влязох в женските съблекални,мъжките бяха отсреща,реших да повървя по коридора....Страхотно,ето го Марк.

-Марк,трябва да поговорим!-викнах.
-Лорен?За какво?-доближаваше се към мен.
-Ами...

Хмм..каква ли ще е реакцията на Марк?Дали ще е свободен или ще стане по-лошо?

Надявам се главата да ви е харесала и моля изразете мнения..Благодаря и за 2400+ четения!Страхотни сте!

Надявам се да кача нова глава скоро,но ще е след уикенда понеже имам много за учене,за което съжалявам,но ще ви се реванширам!

Целувкии💋🎉