His girl

What?

*звънна телефон*
Марк:Ало...Добре..ще се видим..Чао татко.

-Извинявай.Баща ми ми се обади да ми каже,че всичко е готово и утре ще напускам хотела.Та какво казваше?
-Аз..нищо.
-Добре.Май ще е най-добре да си тръгваме?!
-Да..
-Съжалявам.-проговори докато прибираше нещата.
-За какво?-попитах.
-За всичко..че си тръгвам..
-И аз..

Взехме нещата от земята и отидохме до лимозината,която ни чакаше.
Качихме се и по целия път никой не отрони и думичка.
Стигнахме и аз влязох през входната врата,запътих се към стаята си,а за Марк-не знам.Не се обърнах да видя къде е.Просто си влязох в стаята,легнах си на леглото.Куп мисли се изсипаха бясно в главата ми..и явно по някое време съм заспала.
По едно време чух тропане.Станах и излязох,Марк си тръгваше.
-Чао.-усмихнах му се доколкото можех,стреснах го и той подскочи.
-Чао.-каза и ме прегърна.Ок това беше неочаквано.Прегърнах го и аз,поседяхме известно време гушнати.Усещах биенето сърцето му,а и той сигурно моето.Имах чувството,че сърцето ми ще изкочи и опитах да задържа дъха си.
-Извинявай.-отделих се от него.
-Не се извинявай.-каза и тръгна.
Отново си легнах като още усещах топлото му тяло върху моето.
*дзър-дзър*
Алармата на телефона ме събуди.
О,не днес свършва ваканцията.Как забравих..Трябва да се оправям за училище.Ужас!Не,че мразех училище,напротив,аз съм добър ученик,но мразех някои от съучениците си.Те са гавраджии,знаят всяка клюка и развалят настроението на всеки.
Измих се и облякох тези дрехи,все пак е краят на учебната година и е топло.

Стегнах си раницата и изядох зърнената си закуска.Излязох и зачаках отпред Бриана.О,да с нея всеки ден ни карат на училище ЗАЕДНО..Сега пак ще ми надува главата с глупости..

Чакам я вече 10 минути,а часовете започват след 5.Ще закъснея,заради нея!
Ето я,идва,а вече станаха 3 минути.
Качихме се в колата и потеглихме.
-Защо закъсня толкова?-ядосах се.
-Не ми дръж сметка!-стросна ми се.
-Може да не ми викаш!-креснах и аз.
Тя замълча и нищо не си казахме докато стигнахме голямата сграда на гимназията.Разделихме се и аз тръгнах към Литературата.Вървях по коридора и някакво момиче се блъсна в мен.
-Извинявай.-извини ми се.
-Няма проблем.-кимнах и продължих.
Звънецът вече беше бил,влязох в стаята и всички бяха втренчени в мен.
-Грей,пак ли Бриана?-попита ме госпожата.
-Да,госпожо.
-Сядай.
-Добре,госпожо.-кимнах и седнах до Савана.

Иии да.Всички в училище знаят за Бри и мен.Включително учителите.Занят,че заради нея закъснявам постоянно..Като цяло всички я харесват,защото е лошо момиче,а мен изкарват зубър.
Все тая.Не ми пука за мненията им,техен си проблем!

Часът свърши..
-Какво има?-побутна ме Савана.
-Какво?Аз..нищо ми няма.-разклатих глава.
-Да не би да е заради Марк?
-Не.
-Ами?
-Нищо!Спокойно!
-Сигурна ли си?
-Да!

Отидох в следващия си час,който беше Химия.И той мина бързо.При положение,че бях разсеяна...

Всички часове приключиха,срещнах се със Савана и тръгнахме да се прибираме.Аз мълчеех като пукал и само си гледах в краката.
-Защи си унила?-застана пред мен.
-Не съм!-вдигнах глава.
-Си!
-Добре..ами просто..и аз като цяло не знам,защо ми е гадно..
-Марк?
-Той си тръгна снощи..
-Оо..
-Савана!-казах тихо.
-Какво?
-Бързо да се скрием.
-Защо?
-Виж.-посочих ѝ Марк и някаква червенокоса.
-Марк?
-Да!
-Коя е тази?
-Не знам.

Започнахме да ги преследваме,те се хванаха за ръце и....се..ЦЕЛУНАХА??
Не знам защо,но нещо в мен се пречупи,сълзите се стекоха по лицето ми, избърсах ги и реших да действам.

Тръгнах гордо напред с големи крачки и се затичах към тях.

Избутах червенокоската и се бутнах в Марк.

-Марк!
-Лорен?

Какво ли ще се случи между тях?Какви ли тайни още крие Марк?Надявам се да ви е било интересно и моля коментирайте като давате мнение.Важно е!Благодаря!❤️