His girl

Tell him

-Ами..исках да ти кажа..-зацепих.
-Какво?-погледна ме сладко и щях направо да припадна.
-За..Марго..
-Какво за Марго?-приближи се.
-Тя и Адам,гаджето на Бри..те..са..
-Заедно?!-усмихна се.
-Ами..да?!-казах объркано.
-И дойде да ми го кажеш?-вдигна вежда.-Защотоо?
-Не..аз..исках да знаеш,но явно си знаел,така че ще си вървя.-казах.
-Лорен..
-Да?-обърнах се към него.
-Зарадва ли се като разбра?
-Моля?-добре!Това не го очаквах.
-Чу ме..
-Какво?-направих се на ударена.
-Дойде да ми го кажеш..-започна да се приближава,а аз да отстъпвам назад.-Защото знаеш,че ще се разделим и ще бъда свободен за теб!

Удари в десятката!Браво бе!Сега буквално щях да получа удар!

-Не е това..Такова..аз...
-Ти?-продължи да ме държи в напрежение..
-Аз..Марк остави ме намира!-казах и се затичах бързо към у нас.

Реших да се прибирам,без значение,че ще изпусна следващите 5 часа в училище.Не можех да остана,сърцето ми биеше толкова бързо,че щеше да изскочи в скоро време.

Тичах и най-после стигнах,влязох с гръм и трясък и се пльоснах на Лоли.(така си бях кръстила леглото,заради еднин тигър..абе няма значение)
Легнах и не спирах да мисля какво да правя с живота си..

Реших,че трябва да се обадя на Савана.

Л:Ела,моля те!Спешно е!
С:Какво?Какво е станало?Идвам!Супермен си слага наметалото и пристига веднагически!
*засмяхме се*
Л:Супергърл,ела у нас бързо!
С:Вече съм пред вас!
Л:Идвам!

Леле!Това момиче наистина е Съпергърл!Станах от Лоли и се затичах към предната врата.Прегърнахме се и отидохме на люлките в долната част на хотела.
*там се събирахме винаги да си говорим за абсолютно всичко*

-Казвай сега.-седна на червената люлка и започна леко да се полюшва.-Пак ли момчета?-каза сякаш четеше мисли.-а аз седнах на синята,както винаги.
-Не момчета!Момче..
-Ооо..Марк?
-Марк!
-Какво направи пак?Каза ли му за Марго и Адам?
-Да..но явно е знаел..
-Е?-изгледа ме подозрително и спря да се люлее.
-Каквооо?Няма да тръгна след него!Той е като другите!Ще ме използва докато не му омръзна и ще ме зареже!
-Лорен!-каза строго.-Защо си толкова скиптична?Защо не искаш да му дадеш шанс?Той не е лошо момче!Знам го!-потупа ме по рамото.
-Това,че Раф е такъв,не значи,че и брат му е същия!-отговорих.
-Стига!Наистина прекаляваш!Заради Шон ли?Ако е заради него,забрави го!Спри да сравняваш всички момчета с него!
-Но..
-Никакво но!Няма момчето да чака хиляди години ти да решиш!
-Савана..
-Лорен!Изясни чувствата си!
-Какви чувства?Аз дори не знам какво са това!Та аз съм на 17 все пак!
-Какво значение има?Любовта не пита,тя идва и си отива!После и да я търсиш,няма да дойде току-така..
-Знаеш ли?Права си!-станах от люлката.
-За?-дойде до мен.
-За всичко!За всичко,Савана!-погледнах небето и сигурно изглеждах сякаш ме докосна ангел или ми светна лампичката на главата.
-Тоест?-прекъсна мислите ми.
-Ще му кажа!Ще дам шанс на Марк Томас!..А и бала е скоро,не искам да остана без кавалер.
-Ти пък.*засмяхме се*Радвам се,че откри Америка най-накрая!-побутна ме.
-Аз също!
-Какво ще правиш сега?
-Как какво?Отивам при Марк!-казах ентусиензирано.
-Аа,НЕ!Никъде няма да ходиш!Особено с този адреналин!Като се успокоиш ще му кажеш,а сега ела да се полюляме на люлките,че да ти се проветри мозъка!-нареди ми и аз като малко бебе седнах на люлката и започнах силно да се люлея.

Хелооу..знам,че е кратичка,бът..в следващата глава ще стане интересно и Лорен ще говори с Марк и кой знае какво ще се случи😂Моля давайте мнение!❤️❤️❤️До скоро приятели💗💖🌸💎