His girl

We can't be together

-Лорен?
-Не ме лореносвай.Първо ме каниш на среща,после се оказва,че наистина си с тая-посочих я.-Марго или както се казва?Нищо ли не знача за теб?
-Не.-сведе глава.
-Така ли?Всичко приключи,Марк!
-Не,Лорен!
-Остави я.-каза кифлата.

Зарязах ги и се върнах при Савана.

-Искаш ли да останеш сама?-попита ме разтревожено.
-Да,моля.-кимнах.

Оставих я на пътя и се затичах към вкъщи,легнах на леглото си и зароних сълзи.И за какво?Заради този двуличен Шрек??Няма да стане!Няма да срине живота ми така лесно!Не!Но как да спра?Като това ме наранява...

Реших да се оттърся от мисли за Марк и излязох в парка.Седнах на една пейка и се загледах в небето.
Някой седна до мен.Аз подскочих.
-Какво искаш?-извиках.
-Виж..Лорен..Не си разбрала правилно.
-Какво трябва да разбирам?Хм?Имаш си приятелка.Върви при нея!За какво съм ти аз?-щях да се разплача и да..явно го направих,избърсах сълзата си и тръгнах.
-Почакай.-тръгна след мен и се спря пред лицето ми.
Избърса останалите сълзи и хвана лицето ми в шепите си.
-Марк,не..-обърнах се на другата страна.
-Аз не обичам Марго.
-Не изглеждаше така.
-Знам..аз..-сведе глава.
-Защо?Защо Марк?-погледнах го тъжно.
-Аз не съм този,за когото ме мислиш.
-Какво имаш предвид?
-Аз..родителите ми..те..аз..съм сгоден за Марго.
-Моля?-отдръпнах се назад.
-Съжалявам.
-Що за родители ще сгодят сина си на 17 години?
-Всъщност сме сгодени при раждането.
-Още по-зле..
-Моля те,не ме мрази.Не съм избирал родителите или съдбата си.
-Така е,но това изобщо не те оправдава.И защо изобщо ми се извиняваш?Нали съм никоя?Нали не се интересуваш от мен?Нали целуваш нея?

Приближи се до мен и чисто и просто ме целуна.
-Марк..не!
-Да!
-Не можем да сме заедно,не и с толкова проблеми.
-Нали не се отказваш?Защо толкова лесно се отказа от НАС?
-Моля?От кога пък има НАС?
-Ами..
-Да?
-Защо не искаш да има?
-Невъзможно е с твоите родители и годеницата ти!
-Ще се справим!
-Така казваш,но я целуваш,нали?
-Тя ме целуна,не аз нея.
-Защо ли не ти вярвам?!
-Имаш право да не ми вярваш,но повярвай на сърцето си.
-Ти пък от кога стана такъв романтик?
-Не се шегувам!
-И аз!Не ми отговори на въпроса.
-Трудно ще ти отговоря..
-Виждаш ли?-скръстих ръце.-Ще се съберем,ще сме си нещастни,ще ме лъжеш,няма да ми казваш истината..Това ли искаш от мен?Да съм с теб и да търпя това?
-Ако ме обичаш ще го направиш.
-Та аз те познавам от няма и седмица,като изключим концерта,а и не знам дори какво е значението на думата..как да съм с теб?С такива препятствия.
-Просто.
-Не е просто!Сложно е!Много сложно...не знам как ще преживея първа раздяла..
-Ами онова момче от сватбата?
-Шон?Той..аз всъщност не го харесвах,сложно е..Той насила тръгна с мен,аз не исках..Знаех,че е лош човек..
-Разбирам...
-Марк..

Иии да..не съм като Бри и останалите,не се натискам с всеки срещнат и не ходя по купони и сбирки...не съм такава,не съм имала връзка.Ами,ако не преживея Марк?По-добре да не сме заедно,колкото и да ни е трудно,ще е по-добре и за двама ни...

Извинявам се за кратката,скучна и тъжна глава,но...
Ще разберете много неща по-нататък.Имам идея и ще има втора книга,няма да издавам нищо,но ще има много обрати и странни неща.Таа надявам се тази глава да не е била най-скучната..Моля пишете мнения в коментарите.Важно е да знам какво мислите..❤️