His girl

Yas!

-Какво търсиш тук?-чух познат глас.
-Аз..-обърнах се към човека зад себе си.
-Как избяга?-хвана ме силно за ръката.
-Ами..
-ПУСНИ Я!ВЕДНАГА!-дойде и Марк,не знам как ни е открил,ноо..
-Или какво?
-Майко,пусни Лорен веднага!-изкрещя ѝ в лицето.
Тя ме пусна и аз се хвърлих в прегръдките му.
-Спокойно.-прегърна ме.
-Марк..-прошепнах.
-Да?
Обърнах се и видях,че злата вещица вече я няма.
-Марк..чух..нещо,някого?!-заеквах.
-Какво си чула?
-Аз..не знам..-поколебах се.
-Кажи ми!Можеш да ми имаш доверие!-убеди ме.
-Знам,но..-започнах.
-Какво?-подкани ме.
-Чух нещо..-продължих.
-Нали каза някого?-погледна ме с неудомение.
-Да..така е..ами..-не знаех как да го кажа..
Погледна ме въпросително.
-Чух..цитирам:"НЕ ЯЖ ОТ СУПАТА!"
-Да не ядеш от супата?-опули се.
-Знам колко налудничево звучи,но е така..-вдигнах рамене.
-Сигурна ли си,че си чула това?Койти го каза?-засмя се.
-Не се шегувам!И мисля,че беше дух..Не ми вярваш,нали?-сведох глава.
-Хей.-вдигна брадичката ми.-Удари ли се някъде?-попита мило.
-Марк!-ударих го и тръгнах по коридора.
-Лорен,в другата посока.-засмя се и аз се върнах,като го подминах и се запътих някъде,където и аз не знаех къде дори..

Защо не ми вярва?Толкова ли е налудничево да вярваш в духове?Не съм си ударила главата или да съм луда!Нали?Или полудявам?Не!Сигурна съм,че я чух!

Докато се осъзная вече се намирах в някакъв друг тонел,светъл този път.Имаше грамадна врата,отворих я и вътре имаше нещо като мазе с нещо..червено?Точно така..
Влязох по-навътре да надникна..имаше поне 7,8 кладенеца.Интересно..
Тази къща определено бе най-странната,зловеща и интригуваща на света!

Излязох бързо от там,а забулените тайни ще си останат там,само там.Не исках да знам какво значеха тези кладенци или червеният пясък..

Върнах се нагоре при Марк.

-Лорен.-нахвърли ми се.
-Да?-прегърнах го.
-Заминаваме.-каза радостно.

Мислех,че никога няма да напусна това място!

-Наистина?
-Всъщност..връщаме се в Калифорния!Още днес!-изписка.
-Толкова се радвам.-заподскачах.

Събрахме си багажа и тръгнахме да се махаме от това място.

-Маркъс,къде тръгна?-скара се зад нас онова чудовище във форма на жена.
-Махам се от тук!-изкрещя ѝ.
-Не можеш!-противоречи му се.
-Само гледай!-каза и ме задърпа към портата.

Вече сме в самолета и пътуваме към Калифорния.
Гледахме филмчета на мини екранчетата и ядохме този път-вкусни ядки.
-Марк,според теб кой беше в двореца?Кой ми говореше?Кой още живее там?-развалих тишината.
-Освен майка ми и прислугата,никой.-отговори.
-Но никой ли преди не е бил там освен тях?
-Има един..Аманда..
-Старото ти гадже,което е умряло?-опулих се.
-Не беше точно нещастен случай..
-Какво?
-Майка ми..нали знаеш как мрази всяко момиче,което обичам,освен Марго..Дори не знам как не успя да ни спре да си заминем..Всъщност Аманда беше убита..и да,не си луда,това със супата е вярно,пречинява силни болки,но само ако си в замъка.
-Затова,когато напуснахме се чувствах добре?!Ами какво стана после?-оставих го да продължи.
-Тя..отрови я със супата много сериозно..остана на инвалидна количка..майка ми я хвърли през балкона като ѝ счупи краката..-натъжи се и мислех,че е време да го развеселя.
-Ужас!Много съжалявам.
-И аз,но нямаше да срещна теб..
-Да...

Кратка тишина,която развалих най-после.

-Всичко ще се промени..-промълвих.
-Защо?-погледна ме Марк.
-Марк..има друго момче.
-Моля?-натъжи се.
-Да..не знам как да ти го кажа..
-Давай направо!Кой е той?
-Синът ни!-изписках.
-А?-зяпна.
-Марк..бременна съм.
-Наистина?-вдигна вежда.
-Проблем ли е?-притесних се.
-Неее!-прегърна ме.
-Ще си имаме бебче!-усмихнах се още подпряла глава на рамото му.
-Ще си имаме бебе!-притисна ме още по-силно към себе си.

Тадаааа..!Това е предпоследната глава от тази книга!Благодаря за подкрепата Ей сега качвам последната глава и ще има изненада.