His girl

Oh my goodness

-Какво искате от мен?
-Ще разбереш.-каза единият и върза очите ми.-Тук има стъпало надолу.-каза.
Аз стъпих внимателно.
Някой махна превръзката от очите ми.
-Това е за теб.-единият ми подаде червена роза.
-Много мило,приятел,но май бъркаш човека.-изгледах го сранно.
-Не са от мен.Следвай пътя от рози.
-Моля?-тогава забелязах,че пред мен  има пътечка,цялата с рози през няколко метра.
Взимах всяка роза и вървях напред.Събрах над 10 вече.Ивицата от прекрасни цветя продължаваше..
Взимах още и още,ръцете ми бяха пълни с красиви,ароматни рози.
Пътеката от цветя свърши.Вдигнах поглед нагоре.
-О,боже!-изписках,оставих розите върху масичката на беседката и се метнах на врата му.
-Това е едната изненада.-усмихна се.
-Още ли има?И защо трябваше да ме плашиш така?Помислих,че ме отвличат.
-Трябваше да е по-забавно.-засмя се.
-Ти си болен.-нацупих му се.
-И съм красив.-направи стойка.
-Скромен.-засмях се.-Шрек.
-Ако аз съм Шрек,ти коя си?
-Принецесата.-казах гордо.
-Обаче Шрек спасява принцесата и заради него,ЗАЩОТО ГО ОБИЧА,тя се превърна в зелено чудовище като него.-подчерта ЗАЩОТО ГО ОБИЧА.
-Значи сме семейство грозници.-засмяхме се.
-Нещо такова.А сега към другата изненада.
-Ами розите?-погледнах към тях.
-Ще ги оставим в лимозината и после ще си ги вземеш за у вас.
-Лимозина?-ококорих се.
-Точно така.Хайде!-хвана ме като булка и ме понесе на някъде.

Беше приятно да ме носи,колкото и неудобно да ми беше с тази къса рокля.Ще убия Савана.Сериозно.

Стигнахме някаква..Лолл наистина грамадна бяла лимозина.Марк ме пусна и отвори вратата,за да вляза.
Седнахме отзад и шофьорът проговори.
-На къде господине?
-Специалната изненада.
Сериозно?Ще ме убие само от изненади.
-Добре.-каза и вдигна преградата.
-Марк,розите?!-сетих се,че не ги взехме.
-Спокойно,Жоан ги сложи в багажника.
-Жоан?
-Един приятел,който работи заедно с Федер,шофьорът.
-Оо,ясно.Те испанци ли са?-какво да направя?Имат странни имена.
-Да.Аз също съм от Испания,но от малък живея тук с баща си.
-Колко неща не знам за теб!?
-Достатъчно.-засмя се.-Виж пристигнахме.
Слезе и дойде да ми отвори вратата.
-Какво е това?-казах като погледнах ръката му.
-Фризби.
-Виждам.
-Защо тогава питаш?
-Ами какво ще правим с фризби?
-Ще играем.
-Леле какво си бебе!
-Хайде,забавно е.
-Щом казваш...
Взе една кошница от багажника.
-За какво пък е кошницата?
-Много питаш.
Отидохме по-навътре в"малката"горичка и тогава видях...най-прекрасното нещо,а имено голямо езерце с лебеди.Лебеди?Лол!Пясъкът също не беше обикновен,беше светъл и мек,точно като морски пясък.
-Харесва ли ти?-погледна ме.
-Много.
-Виж,знам,че изглежда странно,ноо..нося ти дрехи,понеже така няма да ти е удобно.
-От къде си знаел,че ще съм с рокля?
-Ами..
-С колко жени си излизал?
-Достатъчно.
-Марк!
-Какво?
-Дай дрехите насам!
-Ето.-извади едни къси панталонки и черен потник.
-Супер са.Отивам да се преоблека.
-И тук може.
Ударих му лек шамар.
-Ауч.

Отидох навътре в гората и се преоблякох.Взех роклята в ръцете си и се върнах при Марк.
Беше запалил свещи и сложил храна върху едно одеало.
-Не можа ли да запалиш лагерен огън?-заядох се.
-Стига си негодувала!Идвай и сядай!
-Шефе по-спокойно..
Отидох и седнах на одеалото.Имаше сандвичи,торта и О,боже!
-Какво има?-попита ме.
-Мразя краставички в сандвич!
-Ами,във всички има.
-Аз няма да ям.
-Шегувам се.Ето виж в тези тук няма.
-Слава Богу.-отдъхнах си.

Наядохме се и отидохме на полянката да играем фризби.Странно,но пък беше наистина забавно.Би ме поне 10 пъти и се изморихме.
Отидохме надолу и седнахме на пясъка до водата точно и тя заливаше пръстите на краката ни.
Започна да духа леко,но аз по потник и разбира се ми стана студено,но естествено Г-н Шрек само ме гледаше и не като по филмите "Заповядай моето яке" ,НЕ,той си седеше и не му пукаше.
-Марк?-реших да си го поискам.
-Какво?-изгледа ме все едно не знае какво става.

Извинявам се,че стана скучна,но нямах идеи точно за тази глава.Съжалявам.❤️Скоро ще кача нова.
Благодаря за всичките 1000+ четения страхотни сте!🎉