His girl

Surprise

Приближи се достатъчно,за да се допират телата ни и сля устните ни в нежна целувка.
-Обичам те,Лорен.-прошепна между устните ни.
-И аз теб!-целунах го отново.
-Заедно ли сме?-погледна ме.
-Така мисля?!-промърморих.
-Значи да?!-поколеба се от отговора ми.
-Да!-казах сигурно.
Целунахме се отново,хванахме се за ръце като двойка и тръгнахме към хотела.
                               ***
~Година по-късно~

Никога няма да забравя екскурзията до Фиджи.Това бе най-прекрасната ваканция през живота ми.Фиджи е страхотен град,морето,пясъка,лекият ветрец,студеният чай,пицата...
И най-вече..това,че с Марк  се събрахме.И надявам се това да не се промени.Заедно сме,обичаме се,вярваме си и разчитаме един на друг.
Днес правим 1 година заедно.И да,завърших 12 клас с пълен успех и вече кандидатствах в няколко университета.
Таа..както казах,днес е годишнината ни и Марк ме покани на вечеря извънредно,странно за него,защото звучеше притеснено...
Имам чувството,че ще скъса с мен..Дано греша..

Часът е 18:00,в 19 трябва да съм в уговорения ресторант.
Облякох една черна,официална рокля,защото ще ме води в един от най-изисканите ресторанти..

                               ***

Отидох при Савана,която ме чакаше в двора и стисках палци Бри да не ме види.

-Хей.-помахах ѝ.
-Прекрасна си.-прегърна ме.
-Ще тръгвам,Марк сигурно ме чака.-казах.
-Върви,любовта не чака!-засмя се.
-Обичам те.-прегърнах я.
-И аз теб,приятелко.-отвърна.
-Чао.
-Чао.-сбогувахме се.

Тръгнах към ресторанта с такси.Платих като пристигнахме и влязох в голямата сграда с червен килим и бежови стени.
Ето го и него,Марк,чакащ сам с вино на масата и очакващ пристигането ми.
Отидох при него,но изглеждаше сериозен..странно..

-Честита годишнина.-подадох му една кутия.(направих му подарък още миналия месец..албум с наши снимки през тази една година и хубав златен часовник)
-Не беше нужно.-каза все още нацупен.
-Мисля,че беше.Съжалявам,ако не ти харесва..-седнах на стола.
-Страхотен е!Заповядай.-подаде ми кутия,в която като отворих,установих,че е колие.
-Уникално е!-усмихнах се.Беше сребърно със син кристал.
-Мхм.-измрънка.
-Марк,какво ти е?
-Виж...-хвана ръцете ми.
-О,не ще скъсаш с мен!-казах малко по-силно.
-Лорен,как си го помисли?Не е това...
-Ами?-зарадвах се,че няма да ме зареже,но пък нещо го тревожеше.
-Аз заминавам..-сведе глава.
-Къде?-погледнах го с насълзени очи.
-Виж..Лорен..много неща не знаеш за мен..
-Напротив,знам достатъчно.-прекъснах го.
-Остави ме да довърша!-скара ми се.-Слушай..Аз не съм само син на богат бизнесмен,майка ми не ме е изоставила..тя е..кралица и аз съм престолонаследник на малка държава в Европа.
-Значи си нещо като принц?-зарадвах се.
-Всъщност..княз.. и далеч не е толкова хубаво..Помниш Марго?
-Да?!
-Както казах,сгоден съм за нея..Трябва да се върна в страната си,майка ми прати писмо,уведоми ме,че съм ѝ нужен...
-Моля?
-Трябва да замина след 3 дни.
-И ми го казваш чак сега?-ядосах се.
-Нямах избор..ще дойдеш ли с мен?
-Марк..
-Моля те!Нужна си ми!Няма да издържа там...
-Добре.
-Наистина?-появи се лъчезарната му усмивка.
-Да.Ще дойда с теб!
-Радвам се!И съжалявам,че трябваше да разбереш по този начин.
-Не си мисли,че не съм ти бясна,но знам какво е да живееш под нечий чехъл.

Пихме вино,говорихме и ядохме равиоли.Стана късно и аз се прибрах у дома,заедно с моя принц..ъъ..княз де..

                               
*след 3 дни*

Днес заминаваме.Към ново приключение.Страх ме е,но ще се боря за това,което обичам!

                               ***

Това е последната глава от първа част на книгата.Реших,че втората ще е тук,като продължение.Ще кача резюмето в следващата глава.