Just you and me

1 глава

2 години по-късно

Гледна точка на Джесика

Преди три месеца завършихме гимназия. Изкарахме си най-якото лято и ни предстои да заминем за университет. Всъщност полетът ни с Майк е днес. Но нека първо ви разкажа какво горе долу се случи през последните две години. Ник замина за университет в Англия след като завърши гимназия и си има приятелка. Казва се Ели и съм я виждала само веднъж, когато Ник я доведе в Калифорния за Коледа. Свястно момиче е, допадна ми доста. Итън и Лизи са все още заедно. Джейк и Рейч също. Аз и Майк, ами и ние. Родителите ми все още са между ЛА и Ню Йорк, но то си е тяхна работа. Миналата седмица се сбогувахме с близнаците, които заминаха за Ню Йорк, защото ги приеха в университет там. Надяват се там да си намерят сериозни приятелки. Рейч и Джейк след два дни заминават за Бостан. Ще учат там и беше цяло чудо, че направиха изключение и приеха и двамата, при вече пълни места. Лизи и Итън ще учат в Калифорнийският и си остават тук. Ние с Майк днес заминаваме за Маями. Радвам се, че ни приеха във Флорида, защото съм чувала добри отзиви за университетите там, а и исках промяна. Да, вярно, че Флорида и Калифорния си приличат, но все пак. Родителите ми и тези на Майк ни купиха къща там. Намира се някъде близо до Лонг Бийч и се надявам да е хубава, и да не е много далеч от колежа. Много ще ми липсват приятелите, но в същото време съм много развълнувана за бъдещето. Очаква ни нов живот. Та ние с Майк ще живеем заедно! Какво по-хубаво от това да заминеш някъде с гаджето си? Само вие двамата. Това е сбъднат сън.

В момента е 6:00 сутринта и тъкмо минахме през цялото чекиране, проверките и най-
накрая се настанихме в самолета. Аз бях до прозореца, а Майк до мен. Никой не дойде да ни изпрати, защото аз не исках, както и останалите. Преди да заминат близнаците си направихме нещо като прощално парти, на което си изплаках очите и не само аз, но тогава се разбрахме, че ще приемем партито за сбогуване. Ще се виждаме през ваканциите и ще поддържаме връзка по телефона и Skype. Надявам се да не се забравим. А и сега си обещах да не плача, затова мисля само за това какво ни предстои. Не мога да повярвам, че след три дни за първи път ще прекрача прага на университет. Чувствам се някак странно, различно.

- Боже, много се вълнувам! - обърнах се към Майк.

- Така ли? Не е като да ми го казваш за първи път. - Майк извъртя очи.