Just you and me

20 глава

Гледна точка на Джесика

Стана към 23 часа и вече трябваше да се прибирам. Сигурно 9 часа седях на този плаж. Просто мислех и гледах океана. Ще дам малко време на Майк. Вероятно и аз на негово място бих постъпила така.

Качих се в колата ми и тръгнах обратно към Маями. Навън беше доста тъмно и почти нямаше други хора. Нормално все пак е късно. Телефонът ми звънна. Вдигнах и пуснах високоговорителят без да погледна кой е.

- Джесика къде си? - Джейсън...

- Моля? Теб пък какво те засяга?

- Пред вас съм. Идвам за трети път. Какво стана с Майк? Не ми отговаряш на есемесите.

- Какво правиш в 23 часа пред нас? Ако Майк беше вкъщи?

- Исках само да знам как е минало. Не ми отговаряше и реших да те видя. А и къде си ти в 23 часа, ако не си у вас?

- Където си искам.

- Само не зат... - преди да довърши му затворих. Обажда ми се на мен да държи сметка. Как ли пък не.

Пуснах си музика и започнах да си пея за да не заспя. Имаше един час път, докато се прибера.

Гледна точка на Майкъл

Лежах на леглото в хотелската стая и зяпах тавана. Как исках да и се обадя. Но не. И без друго ще я видя утре в колежа. Ако отида. Искам да знам как е. Може би ще звънна на Джак утре. Той ще ми каже дали е ок. Заради този нещастник Джейсън.

Видях, че е 23 часа. Не ми се спи. Няма и да мога да заспя. Брошура оставена на нощното ми шкафче ми направи впечатление. Беше реклама на дискотеката в хотела - Мегами. От 22 до 2. Значи мога да отида и да пийна нещо. Да спра да мисля за Джес. Тя сигурно е добре. Надявам се.

Станах и си облякох черни дънки, бяла тениска, черни кожени кецове и черно кожено яке. Оправих косата си и прибрах портфейла си в задния джоб на дънките. Телефона си и картата за стаята прибрах във вътрешният джоб на якето ми. Излезнах и взех асансьора за надолу. Стаята ми беше на петият етаж. Няма начин да слезна по стълбите. Слезнах във фоайето и се насочих към рецепцията.

- С какво да ви помогна? - попита жената на рецепцията.

- Мегами?

- На долният етаж.

- Благодаря! - слезнах още един етаж надолу и влезнах в клуба. Беше доста луксозен, но все пак 5 звезден хотел. Имаше доста хора. Повечето на дансинга, но и сепаретата не бяха празни. Димът от наргилетата беше нявсякъде, музиката беше силна и всички наоколо бяха пияни.