Just you and me

24 глава

Гледна точка на Рейчъл

С Джейк тъкмо кацнахме. Ние сме първи, защото сме на час и половина път със самолет, а и първи успяхме да намерим свободни места. Близнаците трябва да пристигнат до час, Лизи и Итън ще са тук след два часа, а Ник утре сутрин.

Излезнахме от самолета и побързахме да си вземем багажа. Петнайсет минути по- късно се качихме в едно такси и тръгнахме към хотела, в който всички си бяхме резервирали стая. Майк беше в същия хотел по незнайна причина. Ще обяснява после.

- Цяло чудо е, че всички успяхме да хванем последните свободни места. - каза Джейк.

- За Джес и океана ще преплувам, ако трябва. Но да. Даже и Ник успя.

- Дано се оправи.

- Ще се. Трябва да се оправи! - погледнах през прозореца и се постарах да не се разплача отново.

След малко пристигнахме в хотела. Регистрирахме се и се качихме до стаята ни. Оставихме си багажа и отново излезнахме. Сега направо към болницата.

Гледна точка на Крис

С брат ми, родителите на Джесика и тези Майкъл се оказахме в един самолет. Седяхме и никой не говореше. Всъщност не правехме абсолютно нищо. Натали и Кейтлин се опитваха да не се разплачат. Рич и Том стояха замислени, а аз и брат ми си умирахме от притетеснение. Знам че не е типично за момче, но ме е страх. Ще кажете, че съм лигльо, но Джесика ми е най- добрата приятелка и бих убил за нея и останалите. Искам да разбера кой е виновника за това и да му стъжня живота, а ако нещо се случи с Джес не знам. Просто ще е все едно част от мен умира. След толкова незабравими моменти и всичко това не мога да си представя, че един от най- важните за мен хора се бори за живота си. Не е честно. Не трябваше да се случва на нея. Щом аз се чувствам така, то не си представям на Майк какво му е. Че чак ни се обади и говори с нас. Аз не бих могъл. Просто нямам търпение да пристигнем и да чуем добрите новини.

Гледна точка на Лизи

- Лиз моля те спри да плачеш. Джес ще се оправи. Всичко ще бъде наред. Трябва да сме силни. След по- малко от два часа ще сме в болницата с останалите. Отиваме за да подкрепим Майк и родителите и. В момента ние сме хората, които трябва да се държът. Повярвай. Просто повярвай, че всичко ще бъде наред.

- Страх ме е. - признах си и го погледнах с насълзени очи. - Итън, познавам Джес от детската градина. Не мога да я загубя. Тя е моята най- добра приятелка.