2 дена до Коледа
Гледна точка на Джесика
- Да повторим пак. - с Майк препрочитахме речта, която написахме. Бяхме си разпределили отделни части, които да се редуваме да четем.
- Деца след малко кацаме. Отивам да събудя Ник и Ели. - мама мина покрай нас. Те с татко са най- отпред от ляво, ние с Майк заемаме две седалки в средата на дясната колона, а Ник и Ели са на последните две места от нашата колона, а родителите на Майк са в друг самолет. Те ще пристигнат час преди нас. Полетите са пълни и за това нямаше как да сме заедно и сме разпръснати.
- Ще я четем по- късно вкъщи.- Майк стана и прибра тетрадката, в която писахме за да я прибере в ръчния ни багаж, тоест в чалката ми бледо розова, кожена раничка. Точно след като седна отново гласът на една от стюердесите се разнесе из не много големия самолет.
- Моля всички пътници да сложат предпазните колани. Кацаме на Международното летище в Лос Анджелис. Повтарям. Моля сложете предпазните колани. Благодаря! - изпълнихме инструкциите и след по- малко от десет минути напускахме самолета.
- Да идем да си вземем багажа.- тръгнах по- напред от останалите и сложих раничката си на гърба. Връзваше се идеално с белия потник и белите ми къси панталонки.
- Май ще се окажете прави, че не трябваше да се обличаме толкова дебело. - обади се Ник.
- Като човек, който е живял в Калифорния нямаше основание да не ме послушаш, но не ме. Кефете се на топлото време с пуловер и дънки.
- В Ню Йорк беше 6°.
- Тук е 36°. - казах и стигнахме до лентата, по която трябваше да дойде багажа ни.
Гледна точка на Майкъл
Взехме си багажа и тръгнахме към главния вход на летището, където трябва да са близнаците, Джейк и Рейч. Джес въпреки това реши да се чуе с Рейч.
- Ало?... Да. Тъкмо си взехме багажа. Сега вървим към главния вход... Аз съм в бяло, а Майк е с тъмно синя риза... Добре тук сме. Къде да ви намерим?... Ок. - затвори. - Каза да тръгнем към изхода.
- Хайде тогава. - всички тръгнахме на там.
- О боже мой! - извика Джес и хукна напред и в следващия момент скочи върху Крис. Той хвана бедрата и за да не я изпусне, а тя го прегърна силно. Не знам как не го удоши. И в случай, че питате не, не се дразня от това, че му се метна така. Той и е много добър приятел.
YOU ARE READING
Just you and me
Teen FictionТова е втората част на "Just friends" и за това е препоръчително да прочетете първо нея. Може да я откриете в профила ми.