Just you and me

25 глава

Гледна точка на Майкъл

Тъкмо преместиха Джес в нормална стая. Рейч и Джейк бяха съгласни аз първи да влезна по очевидни причини. Влезнах и я видях. Имаше бинтове на главата, гипс на ръката и крака и някакви системи свързани към абоката на ръката и. За първи път я виждам в такова състояние, нека е и за последно. Отидох и седнах на стола при леглото. Не знаех какво точно да направя в този момент, но се сетих, че докторът каза, че понякога пациентите чуват това, което се случва около тях. Хванах ръката и и леко я погалих.

- Джес? Не знам дали в момента ме чуваш, но въпреки това исках да ти кажа, че... - имаше много неща, които исках да и кажа, но не знаех от къде да започна. - ... като за начало исках да ти се извиня за реакцията ми преди няколко дена. Не бях прав да ти се сърдя. Ти не го заслужаваш, а и знам, че вината е била на онзи глупак. Сега обаче няма да говоря за него. Знаеш колко много те обичам и... Липсваш ми. Искам час по- скоро да се събудиш и да се оправиш. Да се приберем в нашият дом и отново да сме щастливи... заедно. В момента те гледам в това състояние и направо умирам. Ти си най- ценното нещо за мен и... не мога да повярвам, че това се случва. Не е честно точно ти да лежиш тук и да се бориш за живота си. Не го заслужаваш. Обещавам ти, че ще намеря този, който ти го причини и ще си плати за това. - замълчах за кратко и след това продължих. - Годините прекарани с теб са най- хубавото нещо в целият ми живот. Още не мога да повярвам, че станаха цели три на брой и продължават да се трупат. Не искам никога да се разделяме. Ти и аз сме създадени да бъдем заедно. Друг човек съм, когато теб те няма. Сякаш ти си причината ми да живея. Ако с теб се случи нещо няма да мога да го преживея. Ти си ми всичко Джес. Обичам те! Винаги ще те...

- Джес! - Натали нахълта в стаята, последвана от Рич и... наще?

- Пристигнали сте? - станах от стола. И избърсах сълзите от лицето си. Даже не съм разбрал кога съм се разплакал.

- Току що. Докторът ни разказа какво е положението. - майка ми ме прегърна.

- Не мога да я гледам в това състояние. Направо ме убива. - признах.

- Тя ще се оправи скъпи. Всичко ще бъде наред. Върви при приятелите си. Те те чакат отпред. Трябва да се успокоиш малко. - каза ми майка ми.

- Трудно е когато любим твой човек, който обичаш повече от всичко, се бори за живота си.