Just you and me

47 глава

3 дена до Коледа

Гледна точка на Джесика

Утре е полета ни за ЛА и вече съвсем не издържам. А и тук нямаме какво да правим. Искам да си ги видя всички! Много ми липсват. Не ни се е налагало да се разделяме за толкова много, от както се познаваме.

В момента събирам в куфарите ни всичко, което макар и за краткият ни престой тук сме извадили. След малко трябва да слезна и да събера дрехите на Майк и от долния апартамент. А можеше просто да си държим нещата в куфарите. Но не. Ние ще разпилеем всичко на ляво и на дясно за няма и пет дена.

Ако питате къде е Майк той говори долу по Skype с останалите. Докато аз си събирам багаж. Нищо, че аз го предложих. Както и да е. Мисля, че съм готова тук, за това ще ида до другия мезонет да взема нещата и от там. Излезнах от стаята ни и слезнах долу по стълбите.

- Ето я и Джес! - каза Майк. Минах зад него зад дивана.

- Ето ме и мен! - помахах.

- Хей нямам търпение да се видим утре!

- Аз също! - отвърнах на Рейчъл.

- Къде беше до сега? - попита Крис.

- Събирам ни багажа. И трябва да ида до долу за другата част.

- Ама вие не бяхте ли там само четири дена? - попита Итън.

- Бяхме. - кимнах. - Ок. Айде аз слизам, че става късно, а цял ден се мотахме и седяхме и чак сега започнах.

- Добре, а утре в колко ви е полета наше време? Майк естествено пак не е разбрал. - попита Лизи, а аз погледнах към Майк.

- Значи полета ни е в 8 сутринта тукашно време, което значи в 5 сутринта ваше. Ще пристигнем към обяд ваше време. Така че към 11 и 30 може да сте вече на летището. - отговорих и на въпроса.

- Обаче ние с Итън на бъдни вечер ще сме в Сан Диего. Отиваме там утре сутринта и ще се върнем сутринта на 25, тоест други ден.

- Ние обаче с брат ми, Джейк и Рейч ще ви посрещнем на летището. - каза Крис.

- Ок. Няма проблем. Значи с Итън и Лизи ще се видим направо на Коледа? - попита Майк.

- Да. - каза Сам.

- Ок. Хора аз слизам до долу, че тук е 23 часа и искам да си легнем и утре да си дойдем за да си говорим, колкото искаме. - усмихнах се.

- Ок. Айде до утре. Нямам търпение. - каза последно Рейч и затворихме.

- Искаш ли аз да слезна до долу, че гледам, че си изморена?