Just you and me

14 глава

Гледна точка на Майкъл

Тръгнах веднага след Джесика, когато излезна от кафенето, но в тълпата я изгубих. Излезнах пред колежа, но я нямаше и заобиколих, отивайки в задния двор. Видях я да върви към една пейка.

- Джес! - претичах разстоянието до нея и хванах ръката и.

- Какво?

- Няма да плачеш. Съжалявам! Не бях прав за това, което казах. Отношенията ни са си нормални. Просто ще се абстрахирам от Джейсън и Дженифър. Не ми се сърди. - увих ръце около талията и.

- Аз... не се сърдя. Просто не искам да се чувстваш зле тук. Идеята да се преместим беше моя и се надявах, че ще бъде супер да сме си само двамата.

- Разбира се, че ще е. Та нали сме заедно, има ли как да се чувствам зле?

- Не знам. А и за Джейс. Повярвай не го харесвам.

- Повярвай знам. Ти си с мен и аз съм с теб. Това ми е ясно. Няма да се караме за такива неща.

- Да. - прегърна ме и аз я притиснах още повече към себе си. Телефонът и звънна и ни накара да се отдръпнем.

- Рейчъл е. Странно. - вдигна. - Ало?

Гледна точка на Джесика

- Ало? - вдигнах и чух единствено писък от другата страна, за това отдръпнах телефона. - Рейч какво става?

- Видя ли последната снимка, която качих в инстаграм?

- Не.

- Виж я. Трябва първо нея да видиш и ще разбереш. - звучеше много развълнувано.

- Добре. Един момент. - отключих телефона си и отворих инстаграм. Влезнах в нейният профил и... няма начин. На последната снимка Джейк предлагаше брак на Рейчъл. От долу пишеше "Не мога да бъда по- щастлива". Беше я качила преди час. - Рейч няма начин. - отново долепих телефона до ухото си и погледнах Майк, който ми отвърна с неразбиращ поглед.

- Нали? Боже не мога да повярвам. Също не мога да спра да гледам пръстена на ръката си.

- Нямаш представа колко съм щастлива. Най- накрая хубави новини.

- Защо? Какво е станало?

- Не нищо. Кога е сватбата?

- На 27 Декември. Ще е във Вегас. Понеже тогава всички ще сме в Лос Анджелис и ще ни е близо да стигнем до Невада. На три часа път е.