Just you and me

11 глава

Няколко дни по- късно

Гледна точка на Джесика

Събудих се с жестоко главоболие, болки в корема и мускулите. Усетих, че нещо ми се повдига и изтичах в банята. Повърнах както се очакваше, спрямо симптомите.

- Джес! - Майк дойде. - Какво става? - измих се и вдишах дълбоко.

- Не знам. Нещо ми е лошо и то много. Колко е часа?

- Седем сутринта. - каза и алармата ни тъкмо зазвуча.

- Спри това! - сложих ръцете си на ушите, а той отиде и спря алармата.

- Готово. Как си?

- Не знам. Боли ме главата, корема, тялото. Вие ми се леко свят.

- Не започваме добре денят. Ок няма да ходим на лекции.

- Не. Аз няма да ходя.

- Няма да те оставя сама.

- Майк ще се оправя.

- Джес не те питам дали искаш.

- Аз теб също. Отиваш на лекции. По- добре за да може после да ми кажеш какво сте взели, такива неща.

- Няма да паднеш по гръб, нали?

- Познаваш ме прекалено добре.

- Сигурна си, че ще се оправиш?

- Да. Ако има нещо ще ти се обадя. Вероятно е просто вирус. Ще ми мине.

- Не знам. Не мога просто така да те оставя сама.

- Майк аз и сама мога да се грижа за себе си.

- Е поне Ник и Ели да бяха тук, но те си тръгнаха вчера.

- Нямам нужда от бавачка. Просто един ден ще си остана вкъщи.

- Хубаво, но ще ти звъня на всеки час и ако имаш проблем ми звънни.

- Да мамо.

- Джес това не е шега. - целуна ме по челото. - Аз ще се обличам. - каза, а аз само кимнах и се изправих от капака на тоалетната чиния.

Слезнах на долния етаж и отидох в кухнята. Отворих шкафа с лекарствата и извадих хапче за глава и термометър за да измеря температурата си. Отидох и седнах на дивана, слагайки си термометъра и изпих хапчето. Чух Майк да слиза по- стълбите и махнах термометъра. Нямах температура. Станах и отидох при него.

- Ако кажеш ще остана. - прегърна ме.

- Няма смисъл. Дори температура нямам. Само ме боли главата и корема.