¶Vante :vk

15.

Чонгкук? А, Чонгкук е добре. Колата спря на време преди да го блъсне, шофьорът малко го напсува и в крайна сметка клетата му майчица най-много пострада.

Техьонг и Чонгкук се намираха седнали върху бордюра, Кук облегнал глава на рамото на Те, не му беше много до драми, те щяха да останат за по-късно.
До сега не си бяха проговорили, просто си седяха, но на Техьонг му писна от това мълчание и реши първи да подхване някаква тема.

-Леле, небето днес е жестоко!

Чонгкук нямаше как да не покаже усмивката си, този човек всеки шибан път можеше да го накара да се усмихне дори за малко.

-И тази Луна, Боже днес е особено голяма не мислиш ли...

-Да, голяма е.

-...а знаеш ли още кое е голямо?

-К-кое? - Кук беше напълно готов за перверзния отговор от страна на бившия си приятел, но такъв не последва.

-Светофара! От отсрещната улица! Мамка му, ще ти избоде очите. - с едната ръка Техьонг започна да сочи очите си, като ги беше отворил до максимума. - Какво се случи? Обясни ми няма да ти викам....много!

-Просто не обърнах внимание, ясно?

-Добре, дори и ти не си повярва, нали?

-Сложно е...Техьонг, на теб какво ти пука? - "Боже, дано не е болен от рак", "Боже, дано не е болен от СПИН", "Боже, дано не е болен от нищо!", единственото нещо, което се въртеше в главата на Техьонг беше това и "как по дяволите Чонгкук изглежда така, дори когато е изплашен?"

-Приятели сме все пак?

-Ами...-Чонгкук започна несигурно, като се изправи от рамото на Те. - Болен съм и само родителите ми знаят за това. - "По дяволите"

-О-от какво си болен, не чакай, не исках да прозвучи така!

-Ахроматопсия.

Една минута, една шибана минута Техьонг гледаше Чонгкук с възможно най-празния си поглед.

-Ако може на нормален език да ми го кажеш?

-Ами, ще ти го кажа така, че да разбереш, аз съм болен от далтонизъм и...

-Чакай, чакай, чакай - добре, Техьонг очакваше много неща, но не и това, определено не и това.

-Не, Техьонг не виждам черно-бяло, ако това искаш да питаш, просто съм малко по-различен, не мога да ти го...

-Не си болен!

-Ъ? Какво искаш да кажеш?

-Далтонизмът не е болест, а вродена аномалия, така че всичко си е окей.

Червенина плъзна по бузите на Чонгкук, имаше чувството че сърцето му след малко ще избяга на някъде. За първи път споделяше на някого за това. Не очакваше, че точно Техьонг ще прояви разбиране.

-Стига! Техьонг, не ми се подмазвай така! Все още съм ти бесен и всичко, което сме си говорили тук, тук ще си остане!

-О, писна ми от теб! - с двете си ръце Те обхвана лицето на Чонгкук и слепи устните им. Пеперудите в стомаха на Чонгкук, които бяха малко заспали през последните години отново се разбудиха и полетяха напред назад. Те нежно погали бузата на бившия си, устните им се разтвориха и ето, че вкусиха един друг. Чонгкук не се възпротиви нямаше как, след като Техьонг се целуваше толкова шибано добре. Кук се отдръпна пръв, не защото искаше, а просто недостиг на въздух.
Двамата дишаха тежко, сякаш не разбраха какво се случи през последните две минути.

-А-аз, чао. - Техьонг нямаше време да отреагира, все още беше под транс и това даде възможност на Чонгкук да офейка по възможно най-бързия начин.

=========
Писането ми с всеки ден става все по-зле
Както и не съм добра по биология тей че ще ме izvinete
А да и по български ;дддд