¶Vante :vk

19.

-Какво е толкова спешно? - двамата се намираха в разхвърляната стая на Техьонг.

-Имам среща довечера. - ако в този момент някой можеше да види погледа на Ким Техьонг, щеше да се уплаши и да избяга с писъци без да се обръща назад, добре де за момент би се обърнал, но само за момент.

-И какво? Свирка за "браво" ли искаш?

-Искам само да ми помогнеш. Сега, когато имам бога на свалките до себе си, мога да се уредя най-сетне!

-Ти подиграваш ли ми се? Полудял ли си, защо въобще дойде?- всъщност, Чонгкук не беше взел думите на Техьонг "да се съберем" на сериозно и не очакваше такива реакции от негова страна.

-Няма ли да ми помогнеш? Техьонг!

-Не? Това е все едно да си направя вазектомия.

-После няма да има с какво да мислиш.

-Спокойно, само тестиси няма да имам, пак можеш да..- Техьонг стисна юмрук, като го вдигна до лицето, така че да го представи по цветно и започна да го движи напред и назад. Да, мисля, че Чонгкук разбра посланието му, защото извъртя очите си на минимум сто и осемдесет градуса.

-Толкова си арогантен. Върви на майната си, ще успея да се справя и без теб!

-Добре, Кукси, но не забравяй да затвориш вратата, като се върнеш обратно. - ядосаната въздушка на Чонгкук задоволи изцяло ушите на Техьонг. Точно това искаше, е и Чонгкук отново да го харесва, но това вече беше друг въпрос.

Кук се намираше почти до входната врата когато Бърта го спря с мопа.

-Хлапе, ако няма да се събирате спри да се въртиш, като лисица около него.

-Подслушала ли си ни?

-Разбира се, има толкова клюки да наваксам в тази къща.

-Тръгвам. - Чонгкук поклати глава и натисна дръжката, но Бърта отново го спря.

-Сериозно ти говоря, Тайхьонг беше толкова съсипан след като скъса с него, че започна да търси утеха в другите и стана това, което е в момента.

-Да, добре чао.

Най-накрая Чонгкук излезе от къщата на Техьонг, но последното изречение на Бърта не го остави намира, беше се забило, като онези досадни мелодийки от рекламите за прах на пране. Ами, ако позволи на Техьонг отново да стане част от живота му?

Кук видя от далече нещо да проблясква върху тротоара, затича се като че ли някой друг щеше да го вземе преди него. Беше монетка върху дъвка. Той се наведе, за да я вземе, все пак късмет е. Успешно я отлепи от дъвката. В този момент в главата му нахлу една мисъл, за която по-късно можеше и да съжалява.

-Добре, Чонгкук, сега сте ти и съдбата. Ези отивам на срещата с Канг, тура давам втори шанс на Техьонг.

Той сложи монетата върху палеца си, като я отблъсна нагоре. След по-малко от две секунди тя се върна отново в ръката му. Погледа на Чонгкук се насочи към монетата, а в този миг сърцето му крещеше "пусни ме, копеле, ще ме убиеш".

-Добре, съдба, щом така си преценила.

=============
Хаха, хаха, хаха, хаха
честно казано не харесвам тази глава,нито пък предишните, здраве да е