¶Vante :vk

28.

-Техьонг, днес ще ми обърнеш ли някакво внимание или да си говоря сам? - Чонгкук щракна с пръсти до ушето на Техьонг, който беше навел главата над телефона си, докато се смееше на нещо. Бяха излязли на кафе да се видят, а то какво стана в крайна сметка...- Какво е толкова смешно?

-Да, да, Чонгкук добре.

-Техьонг!

Преля му чашата. Буквално. Чонгкук преля чашата си с вода, докато буташе с бедро това на гаджето му, не усещаше че клати и масата. Нека минем на другата чаша, а именно нервите му.

-Разбира се, защо да ме слушаш не сме гаджета, а просто приятели.

-Кукс, това че не те гледам не значи, че не те слушам! - най-накрая Техьонг повдигна главата си и я обърна по посока към ядосания Чонгкук. Сложи една целувчица върху носа му, за да смекчи малко ситуацията и това, че наистина не го слушаше.

-Какво толкова гледаш на този телефон?

-Нищо особено, просто си пиша с Хосок.

-Хосок. Имаш предвид Хосок. Този, заради когото Джимин, бившото ми гадже, скъса с мен? Този Хосок?

-Да, същият. Проблем ли има?

-Ти откачи ли?

-Не, защо? Просто днес идва до вкъщи и...

-До вас? Идвал е до вас...и какво опънахте ли синджирите на кухненския плот, като едно време? - всички, които бяха в кафето се обърнаха към истерика на втората маса до прозореца, който пляскаше с ръце и тропаше с крак.

-Чонгкук, престани хората ни гледат.

-Нека гледат и да разберат...ЧЕ КИМ ТЕХЬОНГ Е ИЗМАМНО ПРАСЕ.

-Точно така братче, кажи му го! - от другата страна на кафето имаше група от хипита и единият от тях се обади, като намести кръглите си очила и след това повдигна юмрук нагоре.

-Чонгкук, успокой се! Дори в коридора не е влизал, просто ме помоли да снимам на сватбата на сестра му.

Кук застина за момент. Разбра колко всъщност се е изложил.

-А-аз...

-Просто седни и си пий водата, ще говорим после.