21.

1.4K 231 35
                                    

-Повече никога няма да пия, повече никога няма да пия. - това си повтаряше Техьонг, докато гледаше към горещото кафе на масата. По принцип не мислеше да излиза и да дава ненужни пари по кафетата, но Бърта му каза, че мирише на мърша у тях и да се маха, че трябва да чисти.-Повече никога, ама никога няма да пия.

Той повдигна слънчевите си очила нагоре, за да огледа наоколо. Беше ги сложил, защото приличаше меко казано на мъртвец-тъмни кръгове под очите, побеляло лице, изпръхнали устни. Колкото и коректор да беше сложил, нямаше да покрие нередностите по лицето му хубаво.

Звънчето на вратата огласи заведението, че влиза нов клиент.

-Колко винтидж само. - помисли си Техьонг и сложи отново очилата на място.

-Техьонг, Ким Техьонг? - средно голяма фигура се беше спряла до масата на Те, като леко се наведе, за да види дали не е в грешка с човека.

-Зависи, ако си някой от бившите ми съм Гим Дехьонк, а ако случайно не си, сигурно си от данъчните, но пък какво ще правят данъчните при мен, като аз трябва да ида при тях?

-Какво? Добре, говориш прекалено много значи си ти! - човекът седна на свободното място до Техьонг и подпря лакти на масата.
Техьонг свали очилата си надолу, като погледна новодошлия из под вежди. И тогава му щракна.

-Ким Сокджин?

-От плът и кръв.

-Как си, как върви с Намджун?

-За сега всичко е наред...всъщност не, не е. - Сокджин разтри ръцете си нервно.

Преди време Техьонг беше нает от Сокджин и съпруга му Намджун да направи всички снимки на сватбата им, да но Джин не беше тук, за да му благодари или нещо друго...

-Какво, защо?

-Не се прави, че не знаеш!

-Ако говориш за това, което се случи в съблекалнята преди сватбата ти, значи знам, ако не е за това значи не.

-Точно за това е..Чувствам се гузно, много гузно, не мога да повярвам, че се мина толкова време, а аз още го мисля.

-Ти сам ми се нахвърли, аз каква вина имам?- с подигравателен тон Техьонг отвърна на Сокджин. За него това, че се беше изчукал с младоженец преди сватба не беше нищо сериозно...,а да и с брат му.

-Ако Намджун разбере, ще ме изгони, но искам да рискувам, нека...нека се отдадем на телата си за още един път! Аз плащам стаята в хотела!

-Не съм сигурен, брат ти ми се стори по-опитен, а и защо не си го поискаш от Намджун, надарен си е?

-Той не си пада по такива неща, дали ще да го направим един път в....чакай ти откъде знаеш, че има голям... - Джин размаха с пръста си наляво надясно.

-Квит сте. - Техьонг сложи драматично слънчевите си очила и се изправи от стола, сега само му липсваше песента от местопрестъплението Маями и всичко щеше да е точно на място. Сокджин зяпна с отворена уста.

-Това няма да ти се размине, Намджуне!

¶Vante :vkWhere stories live. Discover now