¶Vante :vk

бърз епилог

Странно нещо е животът. В един момент се смееш с приятели, обичаш гаджето си, а в друг - лежиш на цимента без да знаеш къде, как и защо си там..

Когато Техьонг получи изненадващото съобщение от страна на Чонгкук, че цялата им връзка се е базирала на един облог целия свят се срина за секунди пред очите му.

Всички на сватбата  бяха щастливи, освен Техьонг. Той не мърдаше от стола си, усмивката му изчезнала от лицето без никакъв спомен, че някога е била там. Иронично. Обикновено е душата на компанията.

- Техьонг, добре ли си? - единственият, когото забеляза мрачното му настроение бе Хосок. От сутринта Техьонг му приличаше на ходещ труп, нямаше я тръпката за живот и очите му. - Чуваш ли ме?

Хосок размаха ръката си пред лицето на бившото си гадже, но той дори не направи реакция. Това притесни младия мъж и то много.

- Техьонг, какво е станало?

- Може ли ключовете от колата ти? - за момент Хосок си отдъхна, че Техьонг вече говори с него, но се замисли над въпроса му. Защо по дяволите му бяха нужни?

- Къде отиваш?

- Хосок, поне един път замълчи и не ми задавай въпроси. Искам ключовете, ще ми ги дадеш ли или не?

Хосок бръкна във вътрешния джоб на черното си сако и от там извади така искания ключ. Хвърли го в ръцете на Техьонг и го погледна за последно преди да се изгуби в тълпата. Беше му леко обиден.

- Съжалявам, Хоби.

Техьонг излезе от голямата сграда, в която се провеждаше церемонията или още сватбата на сестрата на Хосок и се запъти към паркинга, за да открие колата на приятеля си.
След едноминутно търсене на превозното средство най - накрая го откри. Бяло, лъскаво отвсякъде ауди, по което ако Техьонг не беше в ужасно настроение би точел лиги.

Той отключи колата и се настани върху кожената седалка, като оправи яката на сакото си. Изпъна си тялото назад и положи ръка върху лицето. След секунда сълзи започнаха да танцуват своя бавен танц по бузите на Техьонг.

- Как можа. Как можа. КАК МОЖА ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ, ПО ДЯВОЛИТЕ! - гневът го обгръщаше все повече и това подтикна Техьонг да изтрие насъбралата се течност в очите и да запали двигателя на колата.
Груба грешка.

Никога не се кара когато плачеш, това води до доста злощастни случай.

Докато Техьонг се самообвиняваше в собствения си свят не бе забелязал идващия камион, който пък се движеше зигзагообразно на пътя.

Тогава последва жестокия сблъсък.

Шофьорът на камиона нямаше да пострада толкова колкото Техьонг, който изхвръкна от колата защото не си беше сложил предпазния колан, а при удара стъклата на колата се счупиха. За щастие или не толкова превозното средство изхвърча от мантинелата заедно с камиона, който я притисна до една скала и смаза.

Техьонг не изгуби съзнание, въпреки че целия бе окървавен и не си усещаше едната ръка, той все още се държеше.

Докато не дойде линейката, която беше повикана от хора, които отиваха съвсем спокойно към селото си, но станали свидетели на жестоката сцена.

Медицинските сестри се опитаха да го задържат в съзнание, като го разпитваха всякакви въпроси, но той все повтаряше "Чонгкук".

Три месеца по-късно:

Техьонг бе спасен и все още се възстановяваше в болницата след кратката едномесечна кома, в която беше попаднал.

Доктори постоянно влизаха и излизаха от болничната му стая.

Той дори не ги забелязваше.

- Как сте днес, господин Ким? - поредният лекар посети Техьонг, който се обърна с едва доловима усмивка към него. - Имате ли болки в главата?

- Не, но не си спомням абсолютно нищичко.

- Много е сериозно. - медицинското лице измърмори тихо под нос, но все пак Техьонг успя да чуе. - Сестра ви днес се обади и каза, че няма да успее да дойде, нещо ще желаете ли?

- Освен да си върна паметта ли?

Докторът се засмя на шегата, размаха пръст и се запъти към вратата на стаята.

- Но аз не се шегувах.
.
.
.

Шест месеца по-късно Техьонг бе в разгара на живота си. Беше си обещал в болницата, че няма да пропусне нито миг, но за негово нещастие последваха доста инциденти заради забавленията му.

Но реши, че и с малките си грешки ще се справи, но те за жалост станаха пет.

Несъзнателно той кръсти грешките или още децата си на някой от най-специалните бивши гаджета, които си бяха отишли заедно с паметта му.

Те бяха

Юнги

Хосок

Джимин

Темин

Йонгдже.

_________
End2

Това е официалният край, братлета
не знам някой забеляза ли го, но daddy е втората книга, не беше толкова планирано, но ми хареса идеята нещата да се съчетаят. Сега някой неща са неясни, като годините и как по дяволите Чонгкук има дете, като тук няма или пък какво по дяволите се случва, но спокойно ще обясня абсолютно всичко с времето имайте търпение

Още нещо понеже social networks е в редакция и няма как да кажа колко всъщност съм благодарна за 100хил четения ще го направя тук

БОЖЕМОЙЩЕСЕРАЗПЛАЧаА