The Art of Killing [ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНА]

☠Пролог☠

С какво се занимава? Рисува ли? Наистина ли? И няма нищо друго?......А каква е тази кръв тогава? Не я ли виждаш? Това е пано...пано от кръв. Знаеш ли? Всяка стена на която сложиш пано става по-хубава, не мислиш ли? Кой ли го е рисувал? Това е специално, сякаш с всяка секунда става все по-голямо. Какъв ли е края? Не ти ли е интересно?

О, гледай ....това сме ти и аз. Не виждаш? Вгледай се ....... Защо лежиш? О, аз....аз.....аз съм насочил.....насочил съм нещо към теб!! Какво? Това е пистолет!? Ти...ти не лежиш....ти си МЪРТЪВ !! Какво? Ти да не ми повярва? Така ли очакваше да реагирам? Знаеш ли, това май е краят. Нали знаеш че краят трябва да е силен, точно за завършек. Да нямаш търпение за още. Иска ми се да видя още от изкуството на този човек.

Какво казваш? Не те чувам. По-силно! Какво? Нещо те боли? Ей, какво има? Не лягай. Ще заприличаш на рисунката. Нали знаеш че не говорех сериозно. Това са просто мисли. КАКВО!! КАКВО КАЗА!! Дано умреш!! Няма защо да чакам....Аз ще се погрижа за това!!

/Каза той и насочи пистолет към човека, който сякаш по ирония на съдбата умираше точно пред картината на собствената му смърт. Тогава започнаха да стрелят по него./

-БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! БАМ! ......

/Продължаваше да крещи въоръжения, като побъркан продължаваше да крещи, да стреля, да крещи и да се смее. Продължаваше докато не му свършиха патроните и не надупчи човека като решето./

/Последните думи на вече мъртвия човек преди първия куршум да навлезе в него бяха:

-Но защо?

/И последното което видя преди последно да чуе нечий глас, гласът на своя убиец беше подписът на автора който се казваше Мин Юнги и само след секунда получи отговор на въпроса си:

- Работа си е работа.-/каза Шуга (другото име на убиеца, което той повече обичаше и използваше в работата, и изстреля първия куршум./-

/От това мъртвеца разбра че това е планирано./

-Защо той не те харесва? Какво ти има?-/чудеше се Юнги, облегнат на стената покрита от кървавото му изкуство/- Защо той каза „Това не е изкуство, това е просто кръв. Сигурно заради тази глупост е точил собствена си кръв или е убил някой ако съдя по количеството."? А? Защо той каза че това е дело на някой луд? АЗ НЕ СЪМ ЛУД, АЗ СЪМ ТВОРЕЦ!! Защо? Защоооооо!!!??????

/Продължаваше да крещи едно и също, да удря по стената. След като се успокои стана, но явно това беше само заблуда. Само след секунда той започна да хвърля всичко в стаята. Столове, дрехи, други рисунки, бои и всичко вече не беше подредено, всичко беше в ХАОС!! Със столовете той изпочупи всички прозорци, имаше разсипани бои, разпръснати рисунки навсякъде.В един момент...той... той спря./

-Какво пък?-/каза той повдигайки рамене./-

/Пускайки стола, който беше в ръцете му, слагайки го с гръб към неговото изкуство и сядайки с лице към облегалката. Той гледайки своето творение и с усмивка на лица каза:

-Те не разбират, колко те обичам. Те не те разбират.-/каза той толкова спокойно, че сякаш човек можеше да усети как думите му те галят/- Почти колкото обичам онзи човек.-/така сладко прозвуча, че сякаш говори на теб. Как е чувството не е ли сладко?/

/ Кой ли беше онзи човек? За кой говореше? Кой обича? Умее ли един убиец да обича? Не е ли той просто човек на изкуството? Просто един гений... Всички знаем че границата между лудостта и геният е много тънка?/

----------------------------------------------------

Това е първият ми опит за писане на фик. Надявам се да ви хареса. Ако искате да разберете още прочетете нататъка.>>>