/Ви и Джимин бяха вече в училище, но бяха закъснели и Джимин изчака Тае да паркира на паркинга въпреки, че бяха в различни класове./
***
/Беше последния час. През целия ден Ви повтаряше на Джимин, че е бил прав и че щели да закъснеят - всяка минута, всеки час Джимин чуваше това, чак му омръзна. Ви беше председател на ученическия съвет и за него това беше най-големия грях. Джимин беше забелязал, че Шуга го няма цял ден и докато се чудеше защо нещо прекъсна мисълта му./
-Джимин, може ли да занесеш записките от днешния ден на Мин Юнги разбрах, че сте приятели.-/каза учителя, който влезе в стаята./
/Това беше класният им ръководител. Той никога не беше чувал учителя да моли за нещо такова. По принцип не му пукаше, но явно някой го беше помолил за това./
-Разбира се господине.-/каза Джимин./
-Добре, тогава след часът мини за адреса и записките през учителската.-/каза учителя и излезе от стаята./
/Джимин искаше да разбере защо Шуга не е дошъл на лекции./
***
/Джимин беше пред портата на една изключително голяма къща, сигурно само двора беше колкото училището. Той не можеше да повярва, че Шуга живее тук. Джимин отиде и звънна на звънеца./
Мин Юнги(гледна точка):
Шуга си лежеше и изведнъж чу някой да звъни изправи се отиде до врата и погледна на камерата кой е. Като видя, че е Джимин беше много щастлив, но изведнъж това щастие се изпари. Той се обърна и видя всички снимки, които имаше на Джимин, и някои, на които бяха заедно. Той тръгна да събира всичко, но преди това трябваше да отвори, той натисна копчето за отваряне на портите и каза „Влез, Джимин.". Шуга знаеше, че двора е голям и щеше да има достатъчно време да скрие всичко. Той започна да събира всички снимки и ги занесе в стаята си. Той пъхаше всичко ту в гардероба, ту в шкафовете на леглото. Докато буташе последните снимки в шкафа на легло Джимин влезе в стаята. Шуга се стресна и падна, но заради силата от падането шкафа се затвори, но за сметка на това от него изпадаха няколко снимки. Шуга веднага ги грабна и каза:
-Не е това което изглежда.-/каза Шуга като беше опулил очи и стискаше снимките здраво в ръце./
YOU ARE READING
The Art of Killing [ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНА]
Random"Докато смъртта ни раздели." Момчето от миналото отново е тук, но ти си само далечен спомен оставил отворена рана. Имаш нов шанс, но какво ще стане когато той си те спомни, а миналото се върне... Cover : @sadreamer_01 (Най-добрите корици, препоръчва...