The Art of Killing [ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНА]

❣Глава 1❣

/Ръководителят на курса влезе в стаята и каза:

-Имаме нов студент. Моля поздравете го.

/Въпреки това студентите  продължаваха да шумят и да не му обръщат внимание, но след като вратата се отвори и новият студент пристъпи напред всички затаиха дъх. Той беше толкова красив, беше облечен изцяло в черно и червено, а косата му - тъмно синя, като нощно небе, от която да усетиш онова чувство, когато сърцето ти почва да тупти неудържимо и имаш чувството, че ще изскочи. Когато стъпи на платформата при дъската той отметна косата си назад и се видяха тъмно-кафявите му очи, в които човек има чувството, че ще се изгуби и се представи:

- Аз съм Мин Юнги, надявам се да НЕ се сближаваме.-/каза Юнги със спокоен и пренебрежителен глас./-

/Студентите започнаха да говорят шепнешком помежду си/

- Кой е този?-/каза едно момче./- За какъв се мисли?

- Ама, че наглост!-/добави друго./-

/Момичета не казаха нищо за това. Те си говоре само за това, колко е красив се питаха дали си има гадже./

Мин Юнги(мисли):

-Нямам време за вас.Само допълнително нерви.Тук съм само заради него.

-Тук има свободно място!-/провикна се момчето от последния чин./-

Мин Юнги(мисли):

-Оххх... , няма къде да седна и ся кво, трябва да сядам до този....-/каза Шуга оглеждайки всички момичета, които се бяха събрали около него./-.... До атракцията на класа.-/помисляйки си това Шуга се изсмя леко на глас./-

-Здравей, аз съм Парк Чимин, наричай ме Джимин.-/каза момчето, което го покани да седне до него./-

-Аз съм Мин Юнги, наричай ме Шуга, атракцийке.....-/каза Шуга и едвам не се засмя./-

Мин Юнги(мисли): Какво правиш Шуга?-/помисли си Шуга и се удари леко по главата./- Не си тук за да създаваш приятелства. Тук си само заради.......

-Джимин!!-/изкрещя ядосано господина/- Без приказки в час!

-Джимин!!!-/довърши на глас мисълта си Шуга, като го гледаше и не можеше да повярва на очите си./-

/Не можеше да повярва, че човека, в който е влюбен седи до него и дори не го е познал. Не можеше да повярва, колко се е променил./

-ПОМНИШ ЛИ МЕ!!-/попита Шуга въодушевено, както никога до сега./-

- Какво?-/попита Джимин, защото не го беше чул заради учителя./-...дали какво....

/И беше прекъснат от учителя/

-МИН ЮНКИ!!-/изкрещя отново дразнещия им преподавател./- От първия си ден ли ще създаваш пробл....

-Мин Юнги, господине.-/каза засмяно Шуга./-

-И прекъсваш?..ВЪН!!!-/изкрещя господинът./-...Аааа, ама че невъзпитаните!-/измънка си господинът под носа./-

-Господине...

-КАКВО ДЖИМИН? И ТИ ЛИ ИМАШ НЕЩО ЗА КАЗВАНЕ?А?

-Да господине! Всъщност... Шуга е прав, името му е Юнги.-/каза засмяно Джимин./-

-ВЪН!!!!И ДВАМАТА, МОМЕНТАЛНО!!! Да не ви изгоня от курса!!-/изкрещя той, почервенял от ярост и започна да ги замеря с нещата от бюрото си./-

/Джимин хвана Шуга за китката му и го издърпа извън стаята. Като прикриваше себе си с якето си, което беше грабнал покрай суматохата от хвърчащите тетрадки и химикали. След като излязоха Джимин спря и пусна Шуга, и ухилен до уши каза:

-Не бях виждал някой да го ядосва толкова бързо. Освен мен разбира се, но ти си нов кажи ми тайната.

- Скромност.-/каза саркастично Шуга./-

- Ха ха ха.-/каза Джимин още по саркастично и ./- Много смешно.

/И двамата започнаха да се смеят/

-Дори и аз не знаех, че имам тази способност.-/каза усмихнат и задъхан от бягането Шуга./-

/Той не можеше да повярва, че не му отне дори ден, за да го открие. Той беше тук с него, но дали го помни, по-важмо дали искаше да си го спомня Шуга не можа да издържи и попита:

-Не сме ли се срещали?-/каза Шуга опитвайки максимално да прикрие това, че той го познава повече от добре./-

-Не мисля. Щях да запомня човек като теб. Ти си моята раса.-/каза той намигайки на Шуга и бутайки го леко с рамо./-

-Раса.... Сериозно, Джимин?

/Джимин започна да се смее. Шуга не издържа и той също почна да се смее./

Мин Юнги(мисли):

- Променил ли? Въобще не се е променил.-/мисли си Шуга гледайки Джимин как се смее./-

----------------------------------------------------
Надявам се да Ви е харесало!>>>