The Art of Killing [ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНА]

👿Глава 2👿

/Шуга и Джимин вървяха към стаята по изкуства.Изведнъж Джимин наруши тишината:

-Да те предупредя, учителката по изкуство е много луда.
- Така ли, значи ще се разбираме добре.Имамето толкова общи неща.-/каза Шуга уверено./

- Верно ли? Какви например?-/попита Джимин невярвайки в думите на Шуга.

- Първо изкуството, второ лудостта и трето... Абе няма нужда от трето.-/каза той и се разсмя./

- Абе аз те съветвам по-добре за всички е да не се забъркваш с нея, че като изперка - ще падат глави.

/Шуга почна да се смее, но като видя сериозната физиономия на Джимин бавно спря понеже му стана неловко и каза:

-Та казваш луда. Колко точно?

-Много ама много тъййй, че по добре кротувай. Ясно?-/каза Джимин, сам не вярвайки, че някога е щяло да му се наложи да внимава да не ядоса преподавател./

-Не се притеснявай Чими-/Шуга се изсмя леко/- обичам рисуването, все пак с това се занимавам.

-Какво? Ооо, вярно, че ти си художник. Божеее, как забравих?-/Джимин се хвана за главата си/- Имах един много добър приятел, най-добрия ми всъщност той беше същия като теб, така ми липсва. Всъщност той..

/Той сложи ръка на врата си и погледна в страни сякаш умираше да разкаже за този толкова важен за него човек, но не можеше беше твърде тежко. Шуга забеляза това и каза:

-И той ли много е обичал да рисува?

-Той не просто обичаше, той обожаваше. Мечтаеше да стане художник.-/Джимин беше толкова щастлив като каза това, но спомените го настигаха./- Но не сме се срещали от няколко години, сигурно ме е забравил.-

/Отново настана неловка тишина. Шуга не знаеше какво да направи. Знаеше, че той говори за него, радваше се, че той го помни много искаше да му каже, че е тук. Но не можеше, искаше му се той да го познае или просто искаше нов шанс./

/Когато стигнаха до стаята по изкуства и влязоха на лицето на Джимин грейна невероятна усмивка и той отиде при едно от момчетата в стаята и се заговори с него. Шуга се зачуди защо е тази усмивка така внезапно, лицето му издаваше колко му е любопитно кой е този и колко са близки- най-важното. Нещо прекъсна тези мисли, които не вървяха към хубаво:

-Еййй, Шуга върни се на земята!-/каза Джимин и леко се изсмя./-

/Беше подпрял лакътя си на рамото на момчето, с което говореше./