The Art of Killing [ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНА]

🔞Глава 11🔫

/...Ви се изправи./

- Не знаех, че си толкова лесна.-/каза той и се засмя./

- Не съм! Ти ми се нахвърли!-/каза тя в своя защита./

-Добре,добре. Обличай се да закусваме.-/каза той и хвърли тениска по нея./

***

‌ /13:30/

/Ви тъкмо остави Кат утях и ѝ каза да внимава. Точно когато тръгна да влиза забеляза, че отключено и влезе рязко. Вътре бяха нейни роднини всички бяха тъжни. Кат влезе и затвори вратата, и попита:

- Какво става тук?

/Леля и се приближи при нея и ѝ каза:

- Родителите ти...

- Какво родителите ми и какво правите всички в домът ми?-/попита тя с леко по-висок тон./

- Те... Те са мъртви.

- КАКВООО???-/изкрещя Кат./

- Скъпа, успокой се.

- ТИ СЕ УСПОКОЙ!! -/ изкрещя Като и събори етажерката до вратата./- МАМКА МУ!!!-/изкрещя тя пак и излезе като трясна вратата./

***

/22:30/

/Кат седеше в бара на хотела на леля ѝ пиеше какво ли не. Продължаваше да иска още и още алкохол. Барманът продължаваше да ѝ нали какво можеше да направи, племеница е на собственичката да и каже, че не може ли. След малко при нея дойде един мъж. Тя беше толкова пияна, че не можеше да фокусира лицето му. И да го виждаше ясно тя не знаеше кой е./

- Здравей. Аз съм Юнги.

/Тя тръгна да става от стола си, но тръгна да пада, той я прегърна през кръста точно преди да падне и я изправи./

- Добре ли си?-/попита Юнги./

- Да...

- Искаш ли да излезем на вън, за малко чист въздух?

/Кат само поклати глава в знак на съгласие./

***

/Юнги я заведе на покрива. Когато се качиха без тя да разбира той заключи вратата, която водеше към стълбите надолу и прибра ключа./

- Мислех, че ще излезем навън? Не, че ще се качим на покрива.-/каза тя като тръгна към ръба на покрива./

/Кат започна да върви по него. Беше малко нестабилна и Юнги видя това. Качи се при нея, ръцете му обърнаха тялото и с лице към себе си и я придърпаха към тялото си. Тя се обърна след като той леко отпусна ръце и се усмихна./