/Шуга закара Джимин до общежитието, в което живее. След като Джимин целуна Шуга за сбогом, тръгна да слиза от колата, но Шуга го спря и каза:
-Понеже утре имам важна работа в галерията няма да мога да дойда на партито за 18-я ти рожден ден.
/Докато го слушаше Джимин усещаше как цялото му настроение беше пратено по дяволите. С тези думи Шуга все едно взе усмивката му и я стъпка./
-Това значи ли, че няма да се видим утре въобще?-/попита натъжено Джимин./
-Как може дори да си го помислиш? Никога не бих зарязал сладкишчето ми на 18-я му рожден ден.
-Това значи ли, че ще се видим?-/попита развълнувано Джимин./
-Разбира се! Но ще си дойда късно затова... само кажи какво искаш и ще го получиш.
/Джимин се направи на замислен и каза:
-Искам теб и никой друг.-/каза той възможно най-провокативно. Като с най-голямо нахалство седна върху Шуга, който съвсем спокойно си седеше на шофьорското място и го целуна./
-Бих те грабнал още сега!-/каза Шуга, който едвам се въздържаше, след като усети как Джимин отърка ръка в панталона му./
-Бих ти направил това удоволствие, нооо...-/казвайки това той прехапа долната си устна и изпъна назад главата си от удоволствие след като Шуга захвана приятелчето му леко през панталона с ръка./-Но какво, слънчице?-/каза Шуга навеждайки се напред и леко захапвайки меката част от ухото на Джимин, при което той изпъшка./- Аз мисля,-/продължи Шуга./-че ще ти хареса.
- И аз мисля така, нооо... на теб ти трябва причина по-бързо да си свършиш работата, затова...-/преди да довърши Джимин се прехвърли на другата седалка, виждайки недоволната физиономия на Шуга и продължи./-ще се видим утре сладкишче.-/каза той навеждайки се да го целуне за последно, но Шуга го прекъсна./
-Тогава,-/преди да продължи Шуга се протегна и взе нещо задната седалка. Беше малка сладка кутийка и я даде на Джимин./-може да вземеш това. Отвори я!-/каза с нетърпение Шуга./
-Аааа, НЕ! Подаръци от теб приемам само утре.-/каза той и извъртя глава./-Това е все едно да кажеш, че въобще няма да се видим, а ти каза, че ще се.
-Това не е подарък спокойно, отвори го.
/Джимин отвори кутийката и видя, че вътре има електронни карта и ключ./
YOU ARE READING
The Art of Killing [ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНА]
Random"Докато смъртта ни раздели." Момчето от миналото отново е тук, но ти си само далечен спомен оставил отворена рана. Имаш нов шанс, но какво ще стане когато той си те спомни, а миналото се върне... Cover : @sadreamer_01 (Най-добрите корици, препоръчва...