The Art of Killing [ВРЕМЕННО ЗАДЪРЖАНА]

🚬💉👅⚠Глава 9👅⚠💉🚬

/Гледна точка на Катя./

/След като от Сара отново в последния момент отмени плановете им за пореден път, най-добрата и приятелка отиде с гаджето си в съседния град, също от техния клас и още две момчета и две момичета от класа, като едното момиче беше момичето, което всички харесваха. Както и най-добрия приятел на гаджето на НДП й, който Кат харесваше още от предишното им училище, в което бяха съученици. Техните не и даваха да отиде, тя толкова ги убеждаваше те не и даваха тя беше съкрушена. Първите неща, които и минаха през главата бяха как той ще си падне по най-харесваното момиче - „Кой не би?"мислеше си тя. Тя се прибра в къщи в с празен поглед, влезе в стаята си само свали раницата си и седна на стола до бюрото си. Отвори лаптопа сложи си слушалките, пусна си музика и отвори да пише фика си. След като стана 20:00 часа, а тя не написа и ред, музиката просто вървеше, плейлистата за кой ли път почна отначало, а тя сложила ръцете си върху клавиатурата без каквито и да било признаци да пише нещо, гледаше с празен поглед в екрана. Телефона и за кой ли път звънеше. Преди, след обаждане получаваше известие за съобщение, но тя не помръдваше искаше да изчезне. Беше ли възможно, защо винаги и се случваше все на нея- толкова приятели, а да нямаш на кого да звъннеш, на кого да пишеш и да има ще е за кратко и ще бъде безинтересно. Чувстваше се окована - миналия ден след като Сара отново я „мързеше" да излязат , тя излезе с едно от моми1етата от класа си, което имаше планове с НДП й. Когато тя дойде, Кат някак имаше чувството, че явно не е желана, другото момиче(така нареченото „НДП") сякаш не искаше Кат там. А Сара - не беше нужно винаги да казва едно и също, или когато тя самата бе предложила да излязат в последния момент съобщаваше „Нещо вече не ми се излиза. Съжалявам."- „Извинението го прави още по болезнено не си прави труда" - мислеше си Кат след всяко обаждане, след всяко съобщение, което получаваше от нея. И дали щеше да и пише, или да се сети за нея ако Кат не го направи първа. Кат имаше нужда от почивка - искаше да забрави, искаше просто да изчезне. И тогава онова така жестоко нещо, което каза Сара един ден мина през главата и:

- Ви? За него ти си просто нещо, което ще изчука и това е! Thats all! Не знам как да ти го кажа, но когато каза онова на рожденния ден на Джими - той беше пиян и това е най-малкото, мисля че беше взимал нещо и май пак беше пушил трева. На думите на наркоман иди вярвай.-/каза Сара безпощадно./