Глава 6

4.5K 150 1
                                    

Събуди ме дневната светлина проникваща през прозорците. Обърнах се на другата страна и се оказах  лице в лице с Оливър. Изглежда толкова различен,когато спи,обичайната напрегнатост бе изчезнала и на нейно място се бе появило спокойствието,което май за два дни не бях видяла нито веднъж. Погалих лицето му,но той не се събуди,не знам какво ме накара да го направя,но да го докосна много ми хареса.

-Зяпаш ме докато спя ли?- попита с все още затворени очи, гласът му ме изненада и опитах да отдръпна ръката си от бузата му,но той я хвана и я върна там,където беше до преди секунда.

-Не.-отговорих кратко.

-Днес трябва да подадеш дукоментите си за напускане.-напомни ми и ме придърпа,притискайки ме към себе си.

-Знам.-въздъхнах-Ще го направя и ще събера личните си вещи.

-Добре.

Погледнах към будилника на нощното шкафче от моята страна на леглото,той показваше 7,което означава,че има достатъчно време да приготвя закуска и да не закъснея за работа.

-Мога да приготвя закуска.-опитах да се отделя от него и да стана,но той затегна хватката си.

-След малко. Така ми е удобно.

⬛⬛⬛

Полежахме още малко,след което слязох да приготвя закуска,облякох се,закусвахме и сега Оливър ме караше към работното ми място. По време на закуската осъзнах,че започвам да изпитвам някакви чувства към този човек, може би малко привързаност,но не и омраза каквато може би трябваше да изпитвам.

На закуска не говорихме много,нито пък докато пътувахме, но когато видях,че спираме пред сградата в която работя  му казах "чао" и с бърза крачка се отправих към вратата. Първото,което направих бе да съобщя на шефа си за напускането си и да му дам документите,след това събрах нещата си. Постарах се да приключа с работата си за седмицата до края на работния ден,за да не оставям недовършена работа. Малко преди да си тръгна написах съобщение на Оливър,кога да дойде да ме вземе.

Когато излязох той ме чакаше отпред,взе чантата в която бях събрала личните си вещи и ме поведе към колата,която бе паркирана на долу по улицата. Толкова ми се искаше отново да хване ръката ми,харесва ми да ме докосва, сякаш прочел мислите ми той хвана ръката ми.

⬛⬛⬛

Оказа се,че има домашна помощница,която е дошла след като сме излезли и си е тръгнала преди да се приберем. Беше почистила и беше сготвила вечеря,и също така беше подредила дрехите ми в гардероба на Оливър. Докато вечеряхме този път си говорихме,за разлика от друг път. След вечеря седнах пред телевизора,а той изчезна някъде. След малко се върна с листи в ръка,когато ги постави пред мен разбрах,че това е онзи договор за който говореше.

The contractWhere stories live. Discover now