The contract

Глава 19

Прекарахме неделния ден в планиране на сватбата и събиране на необходимите докоменти,които трябва да занесем преди това.

Когато вечерята беше готова,тъкмо щях да извикам Оливър,който беше в офиса си когато някой се разблъска по вратата и много осърдно да натиска звънеца.

-Явно някой много бърза.-казах на себе си и отибох да отворя.

-Добър вечер.-усмихнах се на жената отсреща,но секунда по-късно вече съжалявах за това.

-Ти пък коя си?

-Кого търсите?-попитах игнорирайки въпроса ѝ.

-Аз съм съпругата на Оливър. Ти може би си новата му камериетка?-попита тя с насмешка.

И преди бях виждала тази жена. Сблъскахме се веднъж пред офиса на Оливър. И това,което каза,че е негова съпруга,ако е така защо не живеят заено? Защо Оливър не носи пръстен? Защо родителите му никога,нищо не споменаха за това? Всички тези въпроси започнаха да нахлуват в главата ми. Започнах да усещам някакво странно чувство на слабост в краката си,сякаш всеки момент ще се строполя на земята. За щасти усетих голямата ръка на Оливър да ме хваща през кръста точно на време.

-Защо си тук Амелия?

-За да поговорим...за нас.

-Нас? Няма нас от преди две години.

-Може ли да поговорим на съме?

-Можеш да кажеш всичко,което имаш да казваш пред Скай.

-Коя е тя, по дяволите.-посочи ме непознатата жена.

-Това е момичето,за което ще се женя.-Оливър ме притисна по-силно към себе си,а аз само стоях и местех поглед между двамата-Казвай каквото имаш да казваш и си върви. Мисля, че още преди два месеца, когато дойде в офиса ми ти казах същото,което и преди две години.Не искам да имам нищо общо с теб.

-Ще ме замениш с нея ли?

-Ако не си тръгнеш ще повикам полиция.

-Няма да го направиш.

-О,напротив.

Непознатата жена не каза нищо повече,а само се обърна и си тръгна. Оливър затвори вратата и ме вдигна,занесе ме на дивана и много внимателно ме постави да седна,седна до мен и хвана ръката ми.

-Много си бледа,как се чувстваш?-започна да гали успокоително косата ми.

-Не много добре.

-Ще ти разкажа всичко.

-Надявам се,че няма да ме излъжеш.

-Никога не съм те лъгал.

-Така ли? Ами защо тогава тя каза,че е твоя съпруга?

-Ще ти разкажа всичко.-направи кратка пауза-Няма да си тръгнеш отново,нали?

-Не,но искам да чуя цялата история.

-Амелия Матео е най-голямата грешка в живота ми. Запознахме се когато бях на 27,излизахме известно време и след това реших да я запозная с приятелите си. От началото не подозирах нищо,но след това разбрах,че ме мами с най-добрия ми приятел.-виждах гнева в очите му.

-Как разбра?

-Една вечер трябваше да излезем всички заедно,но тя каза,че е болна,той беше казал същото,от известно време подозирах,че между тях има нещо и това само засили съмненията ми онази вечер. Отидох до апартамента ѝ,позвъних и видях това,което и очаквах да видя-най-добрия си приятел полу гол в апартамента на приятелката ми. -той леко се засме- А най-глупавото е,че всичките ми приятели са знаели и никой нищо не каза. От тогава не съм се виждал и не съм говорил с никой от тях.

-Съжалявам.-прегърнах го силно.

-А аз не. Сега имам теб и малкото ни съкровище.-постави ръка на корема ми.

-Обичам те.-целунах го.

-И аз теб.-той се изправи-Време е за вечеря,която ухае божествено.-засмях се,изправих се и хванати за ръка с преплетени пръсти тръгнахме към кухнята.