Имаме си момченце,казва се Картър. Не прилича конкретно на мен или на баща си,а е взел по нещо от всеки от нас. Още след раждането му бабите и дядовците му постоянно се суетяха около него и го глезеха. С Оливър бяхме токлова щастливи,когато се появи,за първи път видях Оливър да плаче,беше толкова развълнуван. Зам,че отвън изглежда много корав и че е такъв,но когато стане дума за мен или сина ни той става съвсем различен човек.
-Не е ли прекрасен?-прошепна той зад мен докато държах Картър в ръцете си.
-Невероятен.-прошепнах. Оставих малкото си момче в легълцето му,завих го и много тихо излязохме от стаята.
Седяхме да дивана и гледахме телевизия,когато Оливър реше ди наруши тишината.
-Преди да те срещна и преди да си тръгнеш не мислех,че има нещо,без което не мога.-погледнах го-Но след като си тръгна осъзнах,че най-много от всичко се стрсхувам,че може отново да си тръгнеш. А сега когато имаме Картър не мога да си представя живота без вас двамата. Толкова много ви обичам,любима.
-Аз също не мога да си представя живота без вас двамат. И аз те обичам,любими и съм сигурна,че и Картър те обича също толкова много.
YOU ARE READING
The contract
RomanceВсеки казва,че би направил всичко за робителите си. Но колко от тях биха избрали да се оставят в ръцете на напълно непознат мъж за определен от него срок? Скайлър е една от тези,избира да се подчинява на напълно непознат,за да бъдат пощадени родите...
