В събота сутринта ме събуди тепърва проблясващото слънце. Когато се обърнах да се сгуша в Оливър,него го нямаше,погледнах часовника,който показваше 8.30,знам че Оливър обича да става рано,но пък аз не обичам да бъда оставяна сама в леглото и той знае това. Станах и тръгнах направо към къхнята. Както и предположих той беше там и приготвяше закуска.
-Добро утро,любима.-изключи котлона и ме прегърна,а аз се сгуших в него.
-Добро утро.-промърморих-Знаеш,че не обичам да ме оставяш сама в голямото легло.
-Знам.-взе ме на ръце и ме занесе до масата,където ме постави да седна-Но имам идея как да ти се реванширам.
-Така ли?-попитах, а той се настани между краката ми,като леко повдигна тениската,която след забавленията ни миналата вечер бях взела от неговия шкаф.
-Да.-започна да сваля бикините ми,а след това и свойте боксерки-Мисля,че много ще ти хареса начинът,по който смятам да го направя.
Засмях се,но смехът ми бързо премина в стенания.
⬛⬛⬛
След като закусихме решихме да излезем и да се поразходим. Бяхме в няколко магазина за сватбени рокли,но в никой от тях не открих това,което търсех. Исках семпла рокля но в същото време и елегантна,нищо натруфено,но може би малко трудно щях да открия нещо подобно.
След разходката в мола обядвахме в едно малко ресторантче, а след това се прибрахме.
Сега седим на дивана и глемаде филм. По средата на филма се замислих по един може би малко странен въпрос като се има предвит положението в което сме.
-На колко години си?-погледнах го.
-Сега ли е момента в който осъзнаваш,че съм твърде стар,а ти не си падаш по старци?-ухили се той.
-Не. Ще се женим и ще имаме дете,а аз не знам кога е рожденият ти ден и на колко години си.
-Рожденият ми ден е точно сле два месеца и тогава ще стана на 31.
-Значи сега си на 30.
-Да. Ти на колко мислеше,че съм?
-Не знам на 27,може би.
-Е,за съжаление съм по-стар.
-Това не ми пречи.
След филма приготвихме вечеря и подредихме масата в двора. Вечеряхме и отново се настанихме пред телевизора,докато аз сменях каналите в търсене на нещо интересно Оливър гледаше нещо много съсредоточено в телефона си.
-Някакъв проблем ли има?
-Не. Избрали какво ще гледаме?
-Да.
Оливър остави телефона си,прегърна ме и започна да гледа към телевизора. Неусетно съм заспала по средата на филма.
BẠN ĐANG ĐỌC
The contract
Lãng mạnВсеки казва,че би направил всичко за робителите си. Но колко от тях биха избрали да се оставят в ръцете на напълно непознат мъж за определен от него срок? Скайлър е една от тези,избира да се подчинява на напълно непознат,за да бъдат пощадени родите...
